Помните ли лятото на 2013 г.?
Ако не си го спомняте твърде ясно, аз ще ви го припомня. Тогава, докато под прозорците на Министерски съвет танцуваше ДАНСwithMe, от БСП изскочиха с блестяща като руски самовар идея - големите вериги супермаркети да не работят през уикенда, за да се стимулират малките търговци.
Хрумването, слава Богу, си остана на ниво "да разлаем кучетата" и оттогава насам изтече доста вода. ДАНСwithMe си изтанцува танца, само че магазините, които за по-кратко и може би по-мило всички казват "вериги", продължават да са трън в очите на някои политици.
Напоследък темата се превърна в сочна дъвка без балончета, защото все пак сме и в инфлация, и в предизборна кампания и се стигна дотам да се чуват обещания, че ще бъде поведена "война с веригите".
На оружие, братя, да борим големите лоши вериги. Или пък не?
Всъщност ако политиците поспрат за малко да размахват (до голяма степен неизпълними) закани от екрана и прекратят временно упражненията по популизъм и посетят някой от тези магазини, ще усетят веднага как желанието им за война и мъст срещу иззедника, в случая - супермаркетите, стихва изведнъж и за постоянно.
Независимо кой час на деня е, обектите са пълни в различни степени - от умерено натоварени до истински претъпкани. В дни, в които има и атрактивни промоции, пред касите се извиват опашки и ситуацията често граничи с хаос и ескалация на напрежението покрай щандовете.
Нима българите масово са си загубили ума и пазаруват там, където ги мамят, и затова се налага някой да идва и да ги спасява? Възможно ли е хиляди, маса, народ като програмирани да се втурват към места, които са неизгодни и които нямат друга цел, освен да подвеждат клиентите си?
Това изглежда крайно невероятно на фона на вече описаните пълни магазини.
Истината е, че купувачите вярват на веригите с най-ценното си в ролята на купувачи - портфейлите си.
Политиците предпочитат да си затварят очите за този факт, защото той сваля ореола им на революционери, които ще ни избавят от някакво чуждо и изключително вредно за нас нашествие. В крайна сметка избори имат да се провеждат, че и да се печелят. Евентуално.
За потребителите обаче нещата не стоят така. На фона на скачащи цени и финансова криза те предпочитат да пазаруват от веригите супермаркети, защото там им е по-изгодно, пък и обектите са почти адаши на носителя на "Оскар" за най-добър филм - имат всичко, навсякъде и наведнъж.
Нещо повече, в големите градове, снабдени с такива магазини, последните са буквално единственият шанс на хора в по-тежко финансово положение и пенсионери да напълнят сравнително сносно потребителската кошница.
Срещу изгодното пазаруване ли ще водим война, драги политици? Срещу навиците на буквално хиляди българи?
Следващата стъпка е да видим лозунг в стил "Евтиното яйце - враг номер едно на тутраканската междуселищна система".
Няма как да не направим алюзия със социализма, по време на който заплахите за разправа с този или онзи търговец са били нормална практика. И предпочитам да се пошегувам, вместо да се ядосвам как някой още може да лансира такива тези с мирис на зрял соц.
Ако веригите са това неумолимо зло, за което някои ги представят, то те щяха да са отдавна фалирали.
Затова, драги популисти, оставете потребителя на мира с измислените си битки. Имате далеч по-важни войни за водене.
