От два дни пирдопското село Антон прилича на площадка от сцена за криминален сериал. Пълна полицейска обсада, щателни проверки и разпити на всички, които са имали отношения с братята арендатори Красимир и Дончо Петрови.
Причината е убитият 28-годишен пастир Иван Доганов. Според свидетелства на съпругата му той е работил за двамата братя, обадил се е на единия от тях, за да поиска 50 лева, излязъл и не се върнал. Часове по-късно е намерен мъртъв на улицата. С тежки кръвоизливи в резултат на жесток побой.
Красимир и Дончо Петрови са задържани като заподозрени извършители, а по случая тече разследване и може би предстои повдигане на обвинения. С други думи, новинарската част на казуса е приключила. Сега на ход са районна дирекция на МВР и прокуратурата.
Ако оставим настрана личната трагедия (макар че тя далеч не е за пренебрегване) и цветущите описания за братята деребеи, създали "държава в държавата" - със собствени закони, чадъри от институции и представители на местни власти, във фокуса на вниманието би трябвало да попадат и последващите стъпки на прокуратурата и полицията.
Защото с тях те дават послание за хората не само от Антон, а и от всички онези малки населени места, където местни бизнесмени са решили да раздават правосъдие по своите правила.
Шокът от убийството все някога ще свърши. Да, звучи цинично, но историята показва, че всяко гръмко заглавие в медиите има известно ехо, след което се забравя. Животът на новините е кратък, за сметка на решенията в съдебна зала.
От тази перспектива може да се каже, че село Антон сега е тест за държавното обвинение и разследващите органи, които през последните години не дадоха достатъчно силни доказателства, че се справят с престъпността на "всесилните бащици" извън София.
Процеси като делото срещу бившия кмет на село Галиче Ценко Чоков, неговия син Спас Чоков и осъдения за тормоз и побой Венцислав Дамянов - Венци Боксьора от Световрачене, биваха опорочени от самото начало с повдигане на лесни за оборване и юридически недоказуеми обвинения.
Красноречив пример е делото срещу Ценко Чоков. След акцията на Специализирана прокуратура през 2016 г., кметът на врачанското село влиза в съда в края на 2018 г. по обвинения за отвличане, лихварство, организиране на престъпна група, палеж и средна телесна повреда.
За първите три прокуратурата няма категорични доказателства и те веднага са свалени от адвоката и признати за юридически невалидни от съда.
По вторите обвинения наказанието е леко - до 3 години затвор и до 5000 лева обезщетение за побой, при който жертвата е със средна телесна повреда. И до 5 години затвор за умишлен палеж. А ако лицето не е криминално проявено, шансът на адвоката да стигне до условна присъда е голям.
Тоест следствието срещу Ценко Чоков така и не подава неоспорими данни, че той е лихвар, тормозил е хора и е ръководил организирана група в Галиче за изтезания, а прокурорите повдигат обвинения на база извънсъдебни аргументи (жалби, преписки и слухове), които не могат да защитят в съдебна зала.
Това е пълен нонсенс - правен и логически, заради който е ясно, че съдът няма основание да разглежда Чоков като тартор на престъпна мрежа.
Как например да се извади черно на бяло, че кметът - или който и да е - е давал заеми с лихви до небето, или да се потвърди по буквата на закона, че именно той е поръчвал отвличания или е изпращал хора да отправят смъртни заплахи?
По същата линия върви и делото на сина му Спас Чоков, за когото съдът има основание да разглежда само заканите за убийство, въпреки че той също е обвинен в лихварство, побой и организиране на престъпна група. Не остава по-назад и случаят с Венцислав Дамянов - Венци Боксьора, чийто тормоз в село Световрачене се разглежда като хулиганска проява, понеже наличните факти водят само до дело за нанасяне на средна телесна повреда.
И сега как да не си зададем въпроса как точно прокуратурата и разследването са си свършили работата по тези казуси, след като с проточилите се разпити и претърсвания откриват единствено ъгли, по които обвиняемите ще се изправят пред съда само за дребни нарушения?
Пълна мистерия е и защо прокуратурата вкарва в съда точно такива обвинения, които нямат правна тежест - недоказуеми са, и по тях няма да се стигне до стартиране на дело по същество?
Каквито и да са отговорите, резултатът от целия правен хаос е, че има места в страната, където хората се чувстват безнаказани, или поне дотам, че могат спокойно да пребият човек и да си легнат с мисълта, че един добър адвокат ще им уреди условна присъда.
Има недомислици в Наказателно-процесуалния кодекс, които позволяват рецидив на уличното правосъдие и саморазправата с юмруци. Липсват и стъпки това да се промени в близко бъдеще. Има прокуратура, която като че ли отказва да се рови надълбоко за сериозни аргументи, по които да отправя юридически издържани обвинения.
И накрая имаме районна полиция, която така и не открива неоспорими доказателства срещу уж безспорни криминални лица. Дали заради недостатъчни възможности, или заради твърде топли познанства с контингента...
Жертви на това са хората, които живеят в подобни малки населени места. Заради горепосочените вратички тяхното съществуване се води от редица норми отвъд законите, които (уж) всички трябва да спазваме - те трябва да внимават какво казват, кого поглеждат и как го поглеждат, къде ходят, какво правят, каква инициатива подемат.
Защото ако "стъпят накриво", може да пострадат психически и физически. Може да изгори бизнесът или имотът им. Могат да бъдат наранени близките им. А в краен случай, както най-пресният случай показва, могат дори да загубят живота си. И може би чак тогава някой, някъде, ще се сети, че съществуват.
Едва ли има по-отлична почва за разцъфтяването на местни феодали от НПК с пробойни, независимо дали случаите от Антон и Галиче са изолирани или представителна извадка за живота в малките населени места.
Именно Антон обаче се явява проверката дали машината на правосъдието наистина ще заработи. Ще остави реален процес след себе си, а не медийна врява и обещанията за промени в прогнилото ни беззаконие няма да са само празни приказки.
