Ти ли ме бутна или сам си паднах

Да бъде или да не бъде Патриотичният фронт във властта - това е въпросът, който уж трябваше да разклати кабинета, но всъщност ще разпилее Фронта.

За втори път Патриотите блъфират без козове в партия със заклет картоиграч. За втори път поставят малоценни ултиматуми и губят служебно на собствен терен. И за втори път си позволяват да паднат в поза партер и от студиата на сутрешните блокове да молят по-големия коалиционен партньор да си вдигне телефона. За да увиснат като паяци в неловко мълчание.

С нула законопроекта и милион и едно желания по кадровите въпроси Патриотите изгубиха единственото си оправдание за срамежливия годеж с властта.

Досега най-високият политически пост на Валери Симеонов беше председателството на бургаския Общински съвет. Скоро обаче Симеонов ще осъзнае, че Народното събрание не е Културният дом на нефтохимика.

Не отива на професионален политик да губи играта на нерви и да си позволява да го обработват по тънки струни като мъжка чест и бойна слава.

Пък и не му отива да се предоверява на политическите си родственици (особено като човек, веднъж кумувал на Волен Сидеров). Готови сме да се обзаложим, че не е била негова идеята ПФ да предложи Божидар Димитров за министър на туризма.

За разлика от Симеонов Красимир Каракачанов знае две и двеста в политиката - за половин година се сдоби с личен евродепутат и успя да възкреси партията си от маргинален играч до крепежен елемент на властта. Пък и е доказал, че му е слаб коалиционният ангел - от Гергьовден до "Лидер", през РЗС, та до "България без цензура" и така - до края на света.

Фронтът се опита да си осигури застраховка "Атака" - хем да е на власт, хем да не носи отговорност, но се оказа в положение без полезен ход.

По-лошото е, че е на път да изгуби легитимност дори пред непредубедената публика. Пред собствения си електорат.