Да постига резултати в демократизацията и отстояването на свободата на словото - това е основната цел на Съвета за електронни медии. В момента методите му били „брадясали, мухлясали и прашасали" и е крайно време да влезе в правия път. Не според в."Работническо дело" от 1973 г., а според „червената" депутатка Таня Буруджиева през 2013 г. Какво я е ядосало, че да говори така?
В доклада си, председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов се изказва положително за националните телевизия и радио. БНР от години успешно се бори с опитите да му се налага линия на поведение и плати за своята относителна независимост с орязвания на държавната субсидия. Новините на БНТ към момента са на най-високо ниво в нашия ефир, а разследвания на телевизията показват купуване на гласове и агитки.
Една власт, в която председателят на парламента Михаил Миков намеква на медиите да не отразяват невижданите антиправителствени протести, не може да си позволи да храни свои критици. Особено, когато си вършат работата както трябва и по този начин правят медийните лакеи съвсем смешни.
В случая, атаката е по линия на държавните субсидии за БНТ и БНР, като даже се иска от СЕМ да включва в докладите си оценка за харченето на народната пара в двете медии. Нищо, че има доста по-подходящи ведомства из държавата за извършването на този тип одити.
За едно „червените" депутати са прави - Съветът за електронни медии по-скоро е страничен наблюдател на пазара, отколкото истински регулатор. Само че не трябва властта да го ползва за пръчка, с която да дресира обществените медии. Нека доц. Лозанов и колегите му да се задействат за изясняване на собствеността на електронните медии у нас.
Там от няколко години текат същите процеси, като в печата и Интернет, но последствията са още по-страшни.
Като се замислиш, излиза, че само в БНТ и БНР е напълно ясно кой е чорбаджията.
