Икономиката на споделянето не е като да има големи фенове в България.
След като преди няколко години изгонихме UBER заради неговите непрофесионални шофьори (официалната версия) и защото се бъркаше в интересите на някакви хора (реалната причина), сега на пангара е друго голямо приложение, доказало се като работещо в световен план - AirBnb.
Управляващите, в лицето на Валери Симеонов и Менда Стоянова, са взели, че са се възмутили от това как разни хора си отдават апартаментите под наем подобно на хотелски стаи, без да плащат за това на държавата. И на всичкото отгоре разни хора предпочитат тази услуга, като по този начин създават неприятни емоции за хотелиерския бизнес.
Да, за вас AirBnb, Booking.com и други подобни платформи може да са удобен и евтин начин да си направите малка почивка, но за управляващите те хем бъркат в неправилни джобове, хем и не си плащат на държавата за това удоволствие.
В този поглед на нещата клиентът, който уж трябва да получи най-добрата възможна услуга (поне в едно демократично общество на пазарен принцип, каквото се предполага, че има в България)... образно казано кучета го яли.
А онези, които предлагат имотите си - или се регистрират официално пред държавата, или рискуват глоба от 1000 до 10 000 лв. При системни нарушения платформите директно могат да бъдат забранени в България. Важното е, че бюджетът си взима своето, бизнесът - също.
Факт, приложения като Uber и AirBnb имат своите проблеми. Някои от тях са даже доста мрачни и компаниите продължават да търсят решение. Нито един от тези проблеми обаче не беше цитиран в мотивите на вносителите.
С други думи, тези изменения, прокарани тихомълком между първо и второ четене на промените в проекта за изменение и допълнение на Закона за туризма и които предстои да бъдат гласувани, не е като да целят сигурността или интересите на клиента. А в това май би трябвало да е смисълът.
Проблемът е, че подобни услуги, както и цялата икономика на споделянето цели предимно да задоволи потребностите на клиентите. Реално, това е и основната й причина да съществува - да бъде алтернатива на вече съществуващите услуги, просто защото те не отговарят достатъчно на търсенето и нуждите на клиента.
Тези услуги излизат извън обичайните отношения, в които неминуем участник е и държавата, и това определено дразни регулаторите.
При тази икономика на споделянето гаранции се дават от приложението, през което се извършват сделките, или от самия пазар (когато говорим за предлагането в социалните мрежи) - ако не си коректен или предлагаш кофти услуга, просто в един момент никой вече няма да ти се върже.
И този принцип устройва много от потребителите. В него клиентът усеща по-голяма свобода, удобство и контрол върху положението.
В един момент обаче се намесва държавата. Обективно погледнато има причини от гледна точка на управляващите да се направи това предложение.
Туризмът е важен клон от българската икономика, а хотелиерският бизнес създава множество работни места. В този смисъл удар по него е удар и за самата държава - както като данъци, така и като трудова заетост.
Въпросът е: трябва ли да се спира прогресът и интересът на крайния потребител в името на това? И къде отива прогресът към по-добро в този случай?
Каквото и да си говорим, светът се променя, а с него и вкусовете на хората. Ако влязат в сила законовите промени, те вероятно ще изгонят големите играчи, но по всяка вероятност предлагането ще остане. Просто защото ще остане и нуждата от подобен род услуги - от по-спокойна и не толкова стерилна среда за отсядане на почивка. От по-евтини алтернативи. От това някой да те хвърли от точка А до точка Б по възможно най-удобен за теб начин (на разумна цена)...
В случая е безумно погрешно средата да се приспособява към предлагането, а предлагането да остава статично във времето (и нравите ала "Балкантурист").
Напротив, щом ще се прави това изменение в Закона за туризма, нека то да отразява именно търсенето на туристите и да се адаптира към него, вземайки своето.
Защото останалото опасно много прилича на лобизъм в полза на твърде конкретни и твърде частни интереси.
