Присъда: Мърлящина

Мърлящина. Няма друга дума, с която може да се опише ситуацията с "безследно изчезналия" турски гражданин, който избяга от домашен арест, след като уби двама мотористи на пътя край Драгоман.

На 24 юли, рано сутринта, моторът на Бойко и Таня Бойкови е премазан от автомобила на Фарук Бекташ. Сблъсъкът става в насрещното за Бекташ движение, в отсечка със забрана за изпреварване и с ограничение до 60 км/ч. Турският шофьор се движи с такава скорост, че след като помита мотористите, избива мантинелата и полита от моста в съседната нива.

Каква е конкретната причина за катастрофата (човешка грешка, технически проблем, пътна обстановка) - това все още не е изяснено от експертизата. Можеше ли да се избегне смъртта на семейство Бойкови - също. Но никой не оспорва, че с автомобила си Фарук Бекташ е отнел живота на двамата съпрузи и че трябва да бъде разследван, да понесе отговорност.

Дотук мрачният сюжет не се различава по нищо от всекидневната криминална хроника - докато не попада в Софийския окръжен съд.

Четири дни след катастрофата чужденецът е пуснат под "домашен арест". За съда е достатъчно, че той е с чисто досие, че е в предпенсионна възраст, че не отрича съпричастност към произшествието и че... показва договор за наем на квартира в кв. "Враждебна".

Това надделява над аргументите, че мъжът е обвинен за тежко престъпление с наказание от 3 до 15 г. лишаване от свобода - т.е. заплашен е да прекара остатъка от активния си живот в затвора.

Съдът пуска Бекташ да си ходи "у дома" - въпреки че няма собствено имущество в България, няма нито роднини, нито работа тук, и на практика - няма никакви пречки да се укрие.

И точно това се случва. На 31 юли дежурният полицай отива на адреса, само за да установи, че "арестантът" го няма.

Невероятно, но факт: Понеже с бюджета си от 1,127 млрд. лева МВР нямало ресурс да паркира по една патрулка пред вратата на всеки обвиняем, полицията изчерпва задължението си за контрол с едно посещение / телефонно обаждане на ден.

В случая на Бекташ, няма данни някой да си е направил труда да назначи наблюдение с електронна гривна - а по закон тази система би трябвало да съществува от есента на 2015 г.

Нещо повече - медиите разбраха за издирването на Фарук Бекташ едва на 4 август. Дотогава чужденецът може да е напуснал страната по 99 различни начина - дори да приемем, че версията за "тайното извеждане с кола на турското посолство" е напълно налудничава.

Може да се е разминал с вас по улицата и да не сте го разпознали. Може би продължава да се укрива, а може би никога няма да бъде заловен.

Свободата му е струвала около 200 евро - колкото би струвал договор за едномесечен наем в периферен столичен квартал, който да му осигури фиктивен документ за местожителство.

Иронията е, че дори ако беше пуснат с по-леката мярка за неотклонение "парична гаранция", бягството му щеше да излезе в пъти по-скъпо.

Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване: пълна мърлящина.

Мърлящина е и недоглеждането на казуса в съдебната зала, мърлящина е и разпасаното отношение на МВР към всеки криминален случай - независимо дали ще бягството на убиеца от Борисовата градина, бягството на Фарук Бекташ от "Враждебна" или бягството на Братя Галеви.

Напълно разбираема е реакцията на близките на жертвите - мотористите, които окупираха входа на Съдебната палата с викове "Мафия" и "Колко ви платиха".

Болезнената истина е, че за мърлящината не се плащат подкупи. Тя не е теория на конспирацията. Няма реформа, която да я изкорени. Тя е доброволно състояние на духа.