На 14 февруари поне човек може да избира между няколко повода за добро настроение - виното, любовта, някой Кирил, дори да не е Философ, ако щете и празника на археолозите, все пак те отново са на мода. Но не.
Неприятностите са далеч по-интересни, особено когато са намесени къртици в службите, шествия на неофашисти, военни конспиратори, държавни дългове и тем подобни ужасии.
Те, ужасиите, просто се подменят регулярно, както партийното мнозинство в комунистически режим. Предназначението им е почти същото - ежедневен стрес и отчайване на населението.
Извън завивките в спалнята, където също нищо не е сигурно, любовта е оставена за непорочния патриархат на турските сериали, а доброто триумфира най-вече в поучителните житейски предания.
Не адвокатстваме на сълзливата романтика, но стоте нюанса черно на всекидневието, в което сме хвърлени, прекалено рядко пропускат лъчи на светлина и надежда. И имат неприятни следствия.
По-често виждаме противници на нещо, отколкото поддръжници и по-често хора, които мразят, отколкото хора, които обичат. И това се пренася от 32-та инча на кредит върху типичния българин, който вече не е сигурен защо ни е да сме в ЕС, лепи етикети на всичко извън неговия свят, терзае се за последната далавера на братовчеда и не вярва на нищо в тая държавица.
Това е своеобразно ново новото робство - на отрицанието, в което е много по-лесно да махнеш с ръка и да си „против", отколкото да бъдеш „за".
Поетът Константин Павлов беше описал свободата като фасул, който не увира. Уви, луковите глави също не цъфтят.
Уважаеми г- Цветанов, Ще копирам тук един от заключителните абзаци от вашата статия, за да ви задм няколко въпроса; ако прецените, че си засужава, бихте могли да отговорите на тези въпроси и това да стане тема на Ваша статия. Мисля, че си заслужава. „По-често виждаме противници на нещо, отколкото поддръжници и по-често хора, които мразят, отколкото хора, които обичат. И това се пренася от 32-та инча на кредит върху типичния българин, който вече не е сигурен защо ни е да сме в ЕС, лепи етикети на всичко извън неговия свят, терзае се за последната далавера на братовчеда и не вярва на нищо в тая държавица.” Кои са тези приоритети или изобщо положителни начинания, подхванати от заслужаващи доверие, почтенни и доказали се със способностите си политици, или най общо общественици, за да им станем подръжници? В интерес на истината на няколко пъти се отзовахме, вярвахме, подкрепяхме и гласувахме - нещо от нашите надежди да се сбъдна? Каква ни е ползата от членството в ЕС? Ето, от 7-8 години сме членове на ЕС, какво се промени към добро за средностатистическия гражданин на страната ни? В демографски план емиграцията на младите хора се улесни, и си поддържа постоянен темо на изтичане на „кръвта на нацията”. Естественият прираст на населението е отрицателен (-0,83% за 2014 г.) – с всички фатални последствия за страната ни. На последно място сме по жизнен стандарт в ЕС и на последните места в Европа. Образованието, здравеопзването са почти в колапс. На какво да се радваме, с какво да се гордеем г-н Цветанов, вероятно сме заслепени и не го виждаме? За политическата класа, за трите власти, не ми се говори......... Вашата статия сте написали, предполагам, за да ни извадите от черногледството, да ни отворите очите за хубавите неща,които са около нас, които ни се случват. Ако напишете статия,дайте ни надежда, отворете ни очите за перспективите ни като общество, какво хубаво ни чака нас и най-вече нашите деца и внуци в най-близкото бъдеще. Благодаря Ви предварително от мое име и, иска ми се да вярвам, не само от мое.
След като постнах предният си коментар, ми мина през ума, че има основания, той да се възприеме като отчаяние и, пази Боже, като крайна меланхолия. В крайна сметка, не е въпросът човек да се уреди в личен план, да се грижи само на него да му е добре, а да му е безразлично това, какво става около него и със страната му.
Тъпо,Янаки,тъпо!Очудва ме това твое желание непрекъснято да се изказваш по всякаква тема!Компетентно,некомпетентно-важното е да си в джаза!