Бизнесът настоява за реформа във висшето образование, която да задължи студентите, които завършват "държавна поръчка", да работят определен брой години за българската икономика, преди да напускат страната.
Произнесете го на глас няколко пъти.
Бизнесът настоява държавата да задължи студентите да работят в България, след като завършат. Бизнесът настоява държавата...
Оставяме настрана факта, че за пореден път "предприемачите" искат да черпят с чужди бонбони.
Ако утре някоя фирма предложи да плаща разходите за висше образование на 50 студенти, които след това да работят за нея две, три или пет години, е едно. Да не желаеш да предложиш обаче нормални условия на труд и да искаш от държавата да задължи някой да работи за теб, е съвсем друго.
Вместо да се опитват да бъдат конкуретноспособни на вътрешния и най-вече на външния пазар (пък бил той и на труда), фирмите продължават да искат нещо от държавата. Този път да разпределя кой къде, кога и колко време да работи.
Преди 1989 беше лесно. Студент по икономика се ставаше само с роднина партизанин. В чужбина (разбирай ГДР) се излизаше с разрешение от милицията.
В Петрич и Видин се ходеше с открит лист, електроуреди се купуваха със записване, а хранителни стоки - с купони.
Когато партията ти кажеше, че отиваш лекар в Узунджово, отиваш лекар в Узунджово.
Сега обаче е сложно. Първо отвориха столицата и сега всеки желаещ може да дойде, когато си поиска и да живее и работи в София. А откакто сме влезли в ЕС, направо не се трае: шества някаква свобода на движение и всеки с претенции за по-високо заплащане може да хукне накъдето си поиска. Някои дори предпочитат да берат ягоди в Англия пред блестящите условия, които предлага българската икономика.
Докато българският бизнес си мечтае да стане "както преди", пропуска един важен детайл. Преди, по бай Тошово време, него го нямаше. Не съществуваше.
Между бизнес и бизнес разликата е като между студент и студент. Едни превземат чужди пазари, други си проверяват мейла само в сряда.
Докато българската фирма си прочете пощата, китайската ти е отговорила, изпратила каталог, препоръчала продукт и още няколко варианта на същия, дала цена, отстъпка, няколко начина на плащане, няколко варианта за доставка. Поръчаните от Китай продукти пристигат заедно с отговора на българската фирма, който обикновено гласи "Можете да ни посетите на адрес Горна Оряховица, ...".
Да, тук няма как да се плащат същите заплати като в САЩ, Германия или Франция, ще кажат някои.
Но по-малко от половината българи, потърсили реализация зад граница, посочват заплащането като основна причина за това. Дали пък не е време преди да иска нещо от държавата, бизнесът да потърси кои са причините това да се случва и най-вече какви са решенията да не се?
БТПП би могла да възложи едно такова проучване и надявам се има достатъчно експерти, които да анализират резултатите. Така най-сетне би успяла да свърши нещо полезно, вместо да се превръща в поредната безполезна организация по подобие на КНСБ и КТ "Подкрепа".
А няма ли начин държавата да ги задължи да го направят?
Когато някой(държавата) инвестира в нещо-напр. обрзование трябва да си пази и да се грижи за инвестицията си. Условия за работа и развитие, достойно заплащане, достъп до съвременни технологи и т.н. Но не с принудителни мерки, защото ако се опиташ да караш някого да върши нещо насила смятай какво може да стане с качеството на работата. И ако за производството на пирони опасността не е чак толкова голяма, то има професии където това може да е фатално. Времето на открития лист и изходна виза от България отмина безвъзвратно. Аз самият съм квалифициран специалист и работя извън България като такъв, със съответните отговорности и права както всички други с моята квалификация. Бил съм студент без да плащам, после си платих допълнителните квалификации,за което нямам нищо против, работих 17 години в България за скромна заплата(нямаше частни структури за моята професия) и сега не се чувствам длъжен на никого за нищо.
Малко се е объркал авторът-роднина партизанин се искаше за една специалност в икономиката: международни икономически отношения. Там влизаха много малко и наистина отбрани люде. Те ставаха търговски представители у нас и в чужбина и трябваше да са проверени наши хора. Проблемът със специалистите ще става все по-критичен в обезлюдена България. А засега истината е че огромната част от т.н. български бизнес няма реална нужда от високо образовани специалисти, а от техници, стругари, фрезисти, заварчици и др подобни изпълнители на ниско ниво. И не е зле да започне да си ги прави сам.
Статията е много вярна, но с един недостатък. Бизнесът също плаща данъци и като "данъкоплатец" има право да попита какво се случва с тези пари. Иначе България не е бедна държава, но парите попиват в нечии джобове. Под нечии не говоря само за политици. От чистачката в СУ, която краде тоалетна хартия, през директорката на училището, която прибира % за униформи и ремонти, лекарите в здравните заведения, които лекуват здрави пациенти и т.н. Всички на всяко едно ниво крадат от така наречените общи средства. Хубавата страна на тези първите е, че откраднатото си остава в родината. Парите инвестирани в студентите обаче наистина изтичат зад граница. Все пак както авторът напомни вече не сме в комунистически строй - сега щом си вземал пари, после ще ги връщаш. Капитализъм, нали?!
Всички на всяко едно ниво крадат от така наречените общи средства. По спомени на очевидци, така е било и през комунизма/социализма. Също така, голямата част от средствата на хората са изнесени /откраднати с най-различни "хватки". Това няма как да се забрави. А назначеният ни "бизнес" е пишман, както и държавата. Добре, че ни е божествено хубава страната...
Драги Иван, Кражбата си е кражба- като създадеш на един народ навика да краде- услажда му се... После, нали е имало една "поговорка"- "Те ни лъжат, че ни плащат- ние ги лъжем, че работим"...Навици и пак навици.
Драги Иван Не работим демократ. Но вярвам, че трябва да имаме висок критерий за нещата. Иначе ще я свършим като кучето на нивата. Степени има и винаги е имало, важното е да знаем какъв е стандарта. Златния.
Едно е да откраднеш малко от нужда, Коняк от нужда не се краде. Хеле пък да се препродава в барче. Или да? -Не знам, не пия...
Не си прав дядо хаджи! Не каквато е държавата такъв е бизнеса а точно обратно! Какъвто бизнеса такава и държавата! Има не повече от 40-50 селфмейд бизнесмени които знаят за какво иде реч! Те бизнес с държавата не правят! Останалите са приватизационни мекерета и поръчкови играчи! Това е много далеч от бизнеса и много близо до кражбата!
Който плаща, той поръчва музиката. Ако внасят колосални данъци, нищо нередно няма да се интересуват и да имат претенции. Студентите в държавни университети, учещи по държавна поръчка, плащат символични цени за обучението си. Съвсем морално и резонно е да бъдат ангажирани някакъв период, след завършването си. Другият вариант е да възстановят вложените от държавата средства в тяхното образование. Не виждам нищо нередно в това. А за някога... Когато завършвах МГ, кандидатствайки естествено с математика, в нашата гимназия от учителите се знаеше, че най-знаещите я, следват в СУ, средна ръка математиците- в технически ВУЗове, и най-неставащите за нищо отиваха в икономиките. Като тези три групи са вътрешно разделение за нивото на МГ, естествено несравнимо по-високо от всички останали училища. Впоследствие с обръщането на палачинката и комерсиализирането, стана точно обратното. Съвсем друга групичка бяха учещите в чужбина, и в ченгесарските специалности МИО и МО. Там се искаше правилно родословие и лоялност към мероприятията на народната власт не беше достатъчна, активист трябваше да е фамилията ти. Аналогично беше и с медиците. Най-отличните влизаха медицина, средната ръка-стоматология и най-слабичките- фармация. С отвързването на икономиката- апетитите и афинитетите станаха точно обратни.
Демек, да не ти пука също, като застанеш на гише на държавна администрация и да се усмихнеш, че и да благодариш, ако те размотават, одрусват с такси и тънат в дълбокото блато на некомпетентността и незаинтерасоваността, а? Да не ти дреме, че полицията не може и не желае да си върши задълженията поради няколко причини? Да подминаваш корупцията? Да ръкоплещиш на закърнялото средно образование? Да се молиш да не се разболява никой, за когото те е грижа, щото са непредсказуеми последствията? Да се изнасяш бързо от България, за курорт, за работа, за всичко,когато имаш възможност, защото тук е разнебитено почти всичко. И защо? Щото на едни им е възложено да крадат и да се отчитат пред гигантските си възложители, на по-дребни- това е разрешено, а за дребните кокошки- няма прошка. Та, тези, които плащат данъци, имат сериозно основание да държат да бъдат информирани и имат право да имат претенции към изразходването им, зеле.
Защо пропускате това? "Бизнесът настоява за реформа във висшето образование, която да задължи студентите, които завършват "държавна поръчка", да работят определен брой години за българската икономика, преди да напускат страната." Никой не би могъл да наложи каквито и да са изисквания и ограничения към когото и да било, ако той със собствени средства е финансирал образованието си.
А бизнесът как знае, че точно неговите данъци са решаващи за съдбата на "държавна поръчка"?
Паяка, а и Мимето по-долу, Вижте, в случая Драконът е съвсем прав. А вашите разсъждения ме карат да си направя заключението, че мозъците ви са подгизнали от неолибералните мантри и клишета на ония пишлемета от Чикагската школа и Вашингтонския консенсус. И дето ни ги набиват в главите вече 27 години, но негативите от това вече започват да излизат наяве. В тоя свят не всичко може да се сведе до обикновена сделка, само защото така е по-лесно. Що за логика е това студентът да връща пари. Какво е получил докато следва - пари ли. Не. Получил е знания, за усвояването на които е положил доста усилия. Не ги е получил даром. Пак повтарям - това не е сделка. Иначе по вашата логика децата ви също един ден трябва да ви върнат парите, които вие сте похарчили за отглеждане, образование и възпитание. А ако студентът трябва да връща пари отивайки в чужбина, по същата логика трябва да ги връща и ако започне работа у нас в чужда компания. Работейки за нея той допринася за печалбите и, а те после отиват в чужбина, нали така. Това е крайно опростенчески, да не кажа примитивен начин на разсъждение. А понеже споменавате, че бизнесът /то па един бизнес - да ти умре коня/ имал право да изисква от държавата, защото плащал данъци. Да видим тогава кой колко и какво плаща: Отворете който и да е Закон за бюджета на РБ в последните 4-5 години и вижте какво е заложено в приходната му част. За да не си губите времето ще ви кажа - за изпълнението на приходната му част близо 70-80% се залагат на постъпленията от: ДДС, акцизи, ДОД, Местни данъци и такси и някои други. Предполагам, че ви е известно кой понася тежестта на тези данъци - гражданите, физическите лица, населението. От т.нар. "бизнес" се очакват другите 20 - 30%, с неговия корпоративен данък от 10%. Е, кой според вас следва да има тежест при предявяването на изисквания? А ако съдим по великите претенции на "великия" ни "бизнес", съотношението би следвало да е обратното. "Бизнесът" в България, откакто се е пръкнал у нас през 90-те е дундуркан от държавата така, както никъде по света. Защото отвсякъде ни заливаха гореспоменатите клишета - "колкото по-малко държава, толкова по-добре", "държавата може да помогне най-добре, като не се меси и не пречи на бизнеса". Свободният пазар беше светая светих. Е хайде тогава де, нали има и пазар на труда. Действайте чрез него. Нали държавата не трябва да се меси. Оказва се обаче, че бизнесът не иска държавата да му се меси, само когато прибира печалбите. Когато стане дума за загуби и въобще за трудности - ау-у, мяу-у-у, ама къде е държавата. Ами няма я, нали това искахте. Всичко това, другарки и другари е следствие на начина, по който беше осъществен т.нар. "преход" /лично аз предпочитам думата порно/ - беше осъществен на принципа "приватизиране на печалбите и национализиране на загубите". Сладка работа, нали? Е да де, ама е до време. И това време изтече. С една дума, позицията на т.нар. "бизнес" в случая със студентите може да се охарактеризира с една единствена дума - наглост. Най-безпардонна наглост. И понеже става дума за студенти, образование и бизнес. Личното ми мнение е, че образованието като система не бива да има каквото и да било общо с бизнеса. За съжаление, не само у нас, но и по света нещата вървят точно в обратната посока. Образованието /най-вече висшето/ е израз на изконния стремеж на човека към познание /за съжаление изместен в последните 3-4 десетилетия от стремежа към печалба/, и като такова то винаги следва да служи на този стремеж. Какво значи това образованието да подготвя кадри за бизнеса. За кой точно бизнес? Ако става въпрос за усвояване на занаят, той се учи при майстора. Образованието има съвсем друга цел и между образование и занаят има огромна разлика. В тези случаи бизнесът да поеме разходите за усвояване на конкретна професия. Не го прави обаче. Някои фирми организират курсове за новоприети работници, но им удържат за това от заплатата. Порно!
Защо да няма връзка образованието с бизнеса? Висшето образование не е необходимо само на научните работници. Бизнесът не се нуждае от само от занаятчии, които да знаят КАК се правят нещата. Мениджърът би трябвало да е в състояние да знае ЗАЩО, а това става с учене. Доста опростяваш нещата. И в медицината има бизнес. Там се въртят големи пари. Обучението на лекари е скъпо. Умственият труд, който полагат студентите е по тяхно желание. Още с кандидатстването си в България, те са направили своя избор да бъдат обучавани в държавната Медицинска академия с българската държавна материална база, от българските професори, които са на български заплати, плащайки в сравнение със задгранични университети - символични такси. Така че, логично е да имат няколкогодишен ангажимент за работа тук.
Работя във фирма, която е на селфмейд бизнесмен, в реалния сектор, никога не е зависела от държавата в смисъл на помощ. Подарявам всичките си данъци на студентите "държавна поръчка", за да учат тук и после- да работят където искат. Също като мен.