Министерството на финансите подготвя промени, които законно ще разрешат парите от Сребърния фонд да се инвестират в акции и облигации на български компании на фондовата ни борса.
Това го поиска част от българския бизнес точно преди година - на ония мартенски срещи, на които се обсъждаха мерки, повечето от които така и не видяха реализация, но пък наречени иначе "антикризисни".
Става въпрос за разиграването на част от едни 1.7 млрд. лева, натрупани там до момента. На всички е ясно, че няма как да се извадят всичките, просто защото БФБ не може да поеме такъв финансов ресурс.
Кога точно ще се избере мениджърът - или мениджърският екип, който да управлява такива пари, не е ясно. Това трябва да направи управата на Сребърния фонд, където има представители на Дянковото и Тотювото министерство плюс синдикалисти.
Две години парите от фонда отлежаваха на депозити в БНБ, макар че по закон могат да се инвестират в акции и облигации на фирми от Европейския съюз и трети страни. Просто нямаше кой да го направи. Сега ще се намери кой, но ще трябва да ги влага в полуумрялата българска борса. Защо?
Какви ще са критериите, по които ще се избира екип, който трябва да инвестира средства с цел постигане на оптимална доходност при съответно ниво на риск? И каква ще е отговорността за екипа, ако набута милиони не в ДЦК да речем, а в книжата на частна фирма на определен бизнес кръг, решила да прави първично публично предлагане на акции (IPO) - чудо невиждано от поне две години на БФБ... Просто защото им е харесал проспектът на компанията.
Пари за българската икономика - ок. Въпросът е кой ще плати при лошо управление на публичните средства.
Един от вариантите е да се избере управляващо дружество с някой добър фонд мениджър начело, който да го прави. Срещу съответен процент, разбира се.
В момент, когато парите са твърде скъпи, всяко решение за "гъвкаво" управление на държавни средства, натрупани тук-там, е необходимо да се оглежда от всички страни. (Дори и през работата на Комисията за финансов надзор.) Така едно решение за гъвкаво, а не консервативно управление на външния ни дълг преди 9 години оскъпи изплащането му впоследствие.
И отказа американски пенсионни фондове да държат част от парите си в български брейдита, с които дотогава бяха тъпкани портфейлите им. Новите ни глобални облигации не им допаднаха - категоризирани като junk няма и как.
Европа изгуби над 200 млрд. евро от инвестиции на пенсионни фондове и финансови институции в токсичните щатски книжа, в каквито се превърнаха рисковите американски ипотеки. Колко може да си позволи да изгуби България от парите, които заделя сега за бъдещите пенсионери, активни работещи днес...
При това - заделяни с нежелание. Властта създаде държавната консолидационна компания към Министерството на финансите, за да заобиколи закона. Така парите от приватизация, които трябваше да постъпват по сметките на Сребърния фонд, ще вървят по сметките на въпросното дружество, оторизирано да продава част от държавните активи.
На това - и на слабата приватизация, разбира се, се дължат нищожните постъпления от 57.2 милиона лева за цялата минала година.
Държавата обаче би могла (поне) да си прибере дължимите й такси за концесиите за въглищата за 2009-а и 2010-а от Христо Ковачки. По закон и парите от концесиите също трябва да постъпват във фонда, предвиден за пенсии на днешните работещи след 10-15 години, когато ще зейнат още по-големи от сегашните дупки в системата заради застаряването на нацията.
Защото дотук днешните работещи - утрешни пенсионери, сме дори не на минус, а на няколко минуса.
Първо, парите, които плащаме ние и работодателите ни за осигуровки, не отиват в лични индивидуални партиди, не се натрупват и умножават, не се наследяват, а се раздават тутакси за пенсии на майките и бащите ни. Тези пари освен това не стигат, а правителството додава още - от данъците, които събира пак от нас. (Защото парите на нашите майки и бащи за пенсии, натрупани в държавни сметки до 1989 г., се изпариха оттам благодарение на БКП/БСП функционери.)
Ако правителството на ГЕРБ се беше съгласило държавните служители, военните и полицаите да си плащат осигуровките, нямаше да има нужда да се изземва още и още от бюджета. Не стига, че по закон държавата им ги плаща, ами не ги и плаща - т.е. не се издължава в НОИ... А после същите тези хора при пенсиониране вземат поне 1.5 пъти по-големи пенсии от останалите от същото това НОИ.
Второ, парите, които ни събират по закон от частни пенсионни фондове за т.нар. втори стълб, са с отрицателна или просто никаква доходност - справка годишните извлечения, които получаваме. Така че не стълб, а дори и прът не се знае дали ще има след години - ако устискаме до пенсиониране.
Трето, осигуровките, както е известно, за повечето работещи в България, са твърде малки. Защото официалните заплати са ниски. При такива осигуровки пенсиите ще са мършави.
Та ето за това би трябвало да се направи референдум, не за новините на турски език - на БФБ ли да се инвестират парите от Сребърния фонд или на борси в чужбина? И изобщо да се инвестира ли по този начин в този момент...
Безсребърниците да кажат.
