Тръгнала една плесничка...

- Тръгнала една плесничка...
- Татко, мили, откъде?
И дали е с ръкавичка
таз плесничка или - не?

Страницата на учебника по литература за пети клас на „Булвест 2000", на която е публикуваната песента за плесницата („Приспивна песничка" на Янаки Петров), обиколи интернет за часове. Не е ясно от коя година е учебникът, но нито страницата му е нова, нито стихотворението - най-малкото, защото авторът му - Чичо Чичопей не е сред живите от 1999 година и не може да защити нито текста си, нито името.

Янаки Петров е обичан през соца детски автор, роден през 1947 година. Детските му стихчета са обиколили и книжки и учебници по времето, по което майките ни са възпитавани да не ни гушкат, когато плачем, че да не се разглезим. По това време, в което да спреш на улицата, за да шамаросаш детето си да не реве, се възприемаше като нещо съвсем нормално.

„Плесничката", за съжаление, все още е възпитателна форма в България, въпреки всички кампании срещу насилието и опита на широк кръг от специалисти да обяснят, че това не води до по-добро възпитание.

Точно обратното - като в третия закон на Нютон, и в живота всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.

Именно метода на „плесничката" се опитвали да приложат и 18-годишните младежи над 3-годишното дете, което престоя в кома в Пирогов след зверски побой.

С тази форма на възпитание дядовци пребиват децата, посмели да „откраднат" плод от тяхно дърво. Този възпитателен метод не веднъж използват и някои мъже, за да превъзпитат жените си.

Вследствие на това „възпитаване" изглежда нормално всяка улична свада да носи потенциала на кървав побой, защото това е възпитанието, според което насилието е норма.

Не е виновен Янаки Петров. Тогава държавната политика е променяла имена и изселвала хора, за една песен за плесницата ли да се хванем?

А за самата „Приспивна песничка" - реакцията на възмущение е достатъчен знак, че има промяна в мисленето на обществото. Откриването на текста в страницата на учебник за петокласници е просто поредното напомняне за острата нужда да се преразгледа съдържанието на учебниците.

П.П. След публикуването на снимката във Facebook, страницата на издателството беше засипана с въпроси за това дали наистина стихотворението е част от учебника и по какви критерии е избрано. До публикуването на този текст нямаше реакция.