Отродителско

Точно.

Авторът на тази статия плюе по комунисти и ДС, а не осъзнава, че стила му е по комунистически некомпетентен и плюещ. "Вестникарин ли?" Другарче, най-лесно се търси злото "някъде в ОНИЯ", най-трудно забелязваме собсвената си некомпетентност, нъл тъй? Огледай се!

Мисля, че от много години нямаме Вяра и Църква и хора, които да обединяват, подкрепят и помагат. Не е редно да се смесва това, което Църквата би трябвало да е и това, което представляват "духовниците" на България. Има на места и съвестни, отдадени на Бога и на това да помагат на хората свещеници, НО те не са тези, които пускат прокламации. При толкова бедност, озверяване, бездомни, гладни, обезверени хора - Църквата да бездейства и да си спомняме за съществуването и само при подобни прокламации или при репортаж за нечие ново, лъскаво возило-жалко е... Тези хора са по далеч от Бог от всеки друг. И това е най-тъжното.

Сега, да ви светна как стои положението с дядовците. Моят наистина е бил убит на 10.09.1944 г. и ситуацията е следната - за баба ми няма какво да говорим, ясно, че е изхвърлена от дома си и всичко, каквото притежава, е разграбено. Включително и дрехите, с които впоследствие разни "първи дами" са се хвалели по баловете. Такааа ... баща ми - цял живот си бачка в завод. Не му е било позволено да учи във ВУЗ. С мен нещата вече са малко по-меки, но още от детсвтото ми, по училищата си идваше досие, където имаше подчертани с червено редове. Ясно е за какво са се отнасяли - фашистко отроче. Не ми позволиха един съвсем обикновен курс по радиотелеграфия да завърша - не защото не можех, напротив, в наглостта си стигнаха до там, че да ме молят да се явя на изпита вместо мой приятел, който не беше толкова в час, но за сметка на това имаше баща полковник. И съесвем в реда на нещата, си бях изпратен да служа в строителни войски. Преди да се уволня настъпиха "промените", та не знам какво щеше да бъде нататък. Извода какъв е? Ако дядо ти е бил убит като враг на народа, то каква изродска подлога трябва да си ти и баща ти, не само да сте в редовете на комунистите, ами и да се издигнете в йерархията?!

Това пример ли е или въпрос? И за какво всъщност питаш, като е ясно?! Все пак баща му е полковник, а тиквоча беше протектиран от хора, които стояха доста нависоко и да речем, че бяха нещо като сиви кардинали. Иначе нямаше да завърши дори пожарникарския факултет, толкова тъп е! Как мислиш, дали си е живял добре?

Ден на оксимороните в уебкафе! Група интелектуалци, някои от които бивши членове на БКП и поради това компрометирани в очите на обществото, изразява подкрепа за БПЦ – оксиморон първи! Неподписан пасквил, с громкото заглавие „Отродителско” като сущинский родитель /отец, бащица и прочие/ поучително вдига пръст срещу интелектуалците, без обаче да се пропуснат остри стрелички срещу другия назован /добрите сили винаги назовават лошите!/ враг – БПЦ /която по същество би следвало да е проводник на Словото Божие, т.е. на това на Отеца/ - оксиморон втори! "Статията" е особено интересна, най-вече със следните творения, пробудили последните остатъци на мозък у леля. Да опитам да я анализирам: „Нито един от архиереите ни не е припознат от нацията за духовен пастир. Дори за неформален лидер.” – уебкафе - говорители на нацията! Да живей! Сега разбирам и защо не е подписана „статията” или „позицията”. Та как да назовеш поименно нацията? „Впрочем, не виждаме духовни пастири и сред подписалите се. А би трябвало.” - тук авторите изцяло влизат в своята родителска функция и укорително насочват пръстче към интелектуалците в стил „да бихте били вий други, да биха били други вашите каузи, ние, вашият родител, с какъв плам бихме ви подкрепили, но не би.” Следва тъжно поклащане с глава. „Истината не може да е подла цел. Дали черните раса на архиереите имат дълбоки вътрешни джобове, колко от тях са работили за ДС, какво правят с приходите и как помагат на миряните - това ни го дължат.” – разбира се, че ни го дължат. Както децата на родителите си. А после родителите ще решат какво да е наказанието за непослушните отрочета, които, по подразбиране, са прегрешили - някъде, някога, с някого или сами. Ако ви е интересно какво ще е наказанието – няма да ви кажем, ще го напишем в част втора: „Родителско! Покайте се!” „Ако хора като митрополит Кирил защитават отечественото достойнство, дали да не откажем отечеството или достойнството ...” – тук вече страданията на родителя са в своя апогей, не заради друго, а защото поименно трябва да извади от отрочетата едно и да го посочи публично. Че има добри сред тях не е важно, все пак се защитава някаква теза, ще използваме удобното за целта отроче. А то е толкова грешно, че почти, но само почти, води до мисли като "дали да не откажем отечеството или достойнството" - няма де, о-о-о-о, няма да се отказваме. Кой ще е родител и говорител на нацията? „Какво общо има единството на църквата с чистотата и силата на светото православие? - екзистенциален въпрос, веднага последван от догматичното „Вярата си е вяра, църквата си е църква. Не винаги има знак за равенство.” –философия по уебкафейски. И какво заключение, какъв похват, какво яростно издърпване на ушите! „И това ми били интелектуалци. Мълчаха, когато СБХ се канеше да направи Бойко Борисов "почетен художник". Мълчаха и не се намесиха в нито една зелена кауза досега. Мълчаха и не се намесиха в защита на нечии погазени човешки права - у нас или в чужбина. Но скочиха за БПЦ.” Чухте ли публичната плесница?