„Аз имам стратегическо мислене, може би още от 2007 г., когато съм направил Радев генерал, съм си представял, че той може да бъде бъдещ президент - в кръга на шегата".
Този не съвсем деликатен опит за хумор от страна на Георги Първанов дава отговори на повечето въпроси около изненадващата маневра с номинирането на ген.-майор Румен Радев за кандидат-президент.
Командирът на ВВС подаде оставка два пъти за 10 месеца: първо, с мотива, че военната авиация е пред колапс (за което беше прав), а сега - заради несъгласие с концепцията за съвместно бойно дежурство над България, което трябва да се провеждат с авиациите на съюзните държави от НАТО.
При първата заплаха за напускане на генерала, Бойко Борисов си припомни образованието и бързо загаси пожара със серия обещания - част от тях бяха изпълнени, част са в процес на изпълнение, а трети не бяха. Сега обаче съжали за „изгубеното време".
Ако трябва да сложим чертата, в действията на ген. Радев има два основни притеснителни момента.
Първият е изоставянето на ВВС и процесът по покупка на нов изтребител, точно когато процесите най-после бяха задвижени - и то по негова инициатива. До края на месеца се чакаше изпращане на запитване за предоставне на оферти до потенциалните доставчици, а след това и оценка на дадените оферти и договаряне с победителя.
Радев трябваше да играе ключова роля - като гарант за професионализъм и като пряк отговорник. Това няма да се случи, а е много вероятно покупката на нов боен самолет да се забави.
Вторият проблем е, че за пореден път високопоставен военен влиза в сценарий на познати кукловоди.
Начинът, по който ген. Радев действа до момента, не оставя абсолютно никакво място за съмнение, че поведението му е резултат на отдавна планирани политически амбиции. Едва ли професионален военен решава за един уикенд, че ще подаде оставка, за да се пробва за държавен глава.
Макар че Първанов „великодушно" преотстъпи на Корнелия Нинова авторството на идеята за президентската номинация на Радев, достатъчно ясно даде да се разбере, че генералът е негово собствено „откритие" .
Поредният му трофей - след ген. Михо Михов и ген. Никола Колев (и двамата са бивши ръководни кадри на ВВС, и двамата бяха привлечени в политическия кабинет на Първанов в президентството). Бившият му вицепрезидент ген. Ангел Марин също влезе в политиката след демонстративна оставка заради недоволство с военната реформа преди влизането в НАТО.
За разлика от всички тях, генерал Румен Радев се е прицелил много по-високо и едва ли някой от хората, които го познават, са изненадани от тази амбициозност. Крайният резултат от обречената и не съвсем ясна политическа игра обаче е ясен - поредният кандидат за бунището на историята.
Радев има харизма, дар слово и чиста биография. „Генерал, обаче истински" (отново по Първанов с препратка към премиера). Със сигурност ще съживи практически липсващата предизборна кампания, а и ще затвори доста от полетата за игра на Борисов, който вече не може да си позволи да „назначи" анонимен или компрометиран кандидат.
Проблемът на подобни отиграни сценарии, че целта им е ясна на всички. Никой не търси добър президент, търсят се съвсем други ефекти - както за вътрешна, така и за външна употреба.
А може би още по-притеснителен е фактът, че митът за „деполитизираната" Българска армия е разбит завинаги.
