Черният петък постепенно се превърна в традиция и в България. Цените падат надолу, а с тях си отиват и задръжките на потребителите и техните спестявания.
Естествено, има ги различните реакции. Част от хората обикалят трескаво из големите магазини или браузват със зачервени очи сайт след сайт в търсене на "най-изгодните от изгодни намаления". От другата страна са онези, които цъкат неодобрително с език и обясняват колко големи балъци са първите и как се оставят да бъдат водени за носовете.
Но знаете ли кой реално има основание да недоволства от Черния петък? Куриерите.
Преди няколко години се случи така, че временно отседнах при група приятели. Единият от тях беше шофьор на бус в една от куриерските фирми в страната. В дните около и най-вече след Черния петък неговият живот се превърна в мъчение – всеки ден се прибираше към полунощ, а понякога и по-късно, взимаше душ, хапваше нещо набързо и направо заспиваше на дивана.
На сутринта ставаше в 6 и отпрашваше на работа за следващата грандиозна смяна, в която да разнесе поредната порция поръчани по време на намаленията продукти. Мога само да се надявам, че целият този напън е имал отражение и върху заплащането му.
Предполагам, че и тази година същото ще се случи (или вече се случва) на много други негови колеги. Но още тогава се замислих за това как е възможно потреблението в толкова кратък срок от време да скача така забележимо. Не беше минало чак толкова много време от протести срещу високите цени и ниския стандарт на живот, а ето, че куриерите не можеха да смогнат. На всичкото отгоре от историите на този приятел разбрах, че много от стоките са купени не от "хора с пари", а от "обикновени" хора.
И тази година протести има, и тази година ги има оплакванията както от цените на горивата, така и исканията за по-високи доходи. Същевременно някои сайтове вероятно ще отчетат нов рекорд на приходите си от продажби в Черния петък.
Ситуацията е "парите не достигат, но за промоцията ще се намери някой лев".
И отново – в пазаруването няма нищо лошо, стига да можеш да си го позволиш. Проблемите на българския (и не само) потребител се изразяват по-скоро в правенето на необмислени покупки, пазаруването "от промоция за промоция", неумението да се спестява и същевременно широко разпространеното умение да се пилеят пари.
Естествено, това са следствия от културата на консумеризма. "Харчи, харчи, харчи" е мото, което може да гарантира приятен живот тук и сега, но в дългосрочен план доказано не е най-умния подход. Съчетано с малка пенсия един ден може да доведе дори до депресивни състояния и размисли и страсти в насока "може би трябваше да спестявам". Мооооже би, моооже би…
В САЩ положението на Black Friday е доста по-шокиращо. Ако Дарвин беше жив, за да види как хората се блъскат във вратите на магазините, а след това газят едни върху други при отварянето на същите тези врати в борба за по-евтини стоки, най-вероятно щеше да се откаже от теорията си за произхода на човека.
Представете си го как гледа бой за детски играчки и мълви "Сбърках, не произхождат от маймуни… Говеда са, говеда!".
Дано в това отношение никога не стигаме американците, макар че и тук е имало бой за евтини банани, например. То е до психика. Появи ли се думата "намаление" или "промоция" очите на потребителите светват, а готовността им да отворят портфейлите си нараства все повече с предполагаемото спадане на цената в проценти.
Тук важно е не само дали човек наистина се нуждае от нов смартфон, лаптоп, печка или климатик, но и задоволството от идеята, че си преметнал някого; че си взел нещо по-евтино, отколкото е трябвало да бъде. Че не ти си балък, а този, който ти го е продал. Но, разбира се, често се пропуска факта, че няма търговец, който да продава на загуба, и в крайна сметка не потребителите са големите победители.
За тях остава моментът на осъзнаването в дните след Черния петък. Дали ще е "сива събота", "сива неделя" или пр. няма значение. Защото колкото и важно да е всеки да обмисля внимателно всяка голяма покупка в живота си, това често не се случва.
Тогава не е лошо поне да идва момент, в който човек, след като се е нарадвал на новите си купени "на далавера" придобивки, да се запита дали е имал нужда от тях, дали бюджетът му наистина ги позволява, дали ако е имал малко по-отговорно отношение към личните си финанси е щял да може да се сдобие със същото и през годината. Естествено, последното изисква усилия. Но все пак няколко минути размисли в тази насока могат да помогнат за това следващата година да не се стига пак до чакане на промоциите и уж изгодни харчове, но накуп.
Дори в намаленията да няма нищо лошо, в крайна сметка остава един факт – ако си чакал Черния петък и едно сериозно намаление на цената, за да си купиш нещо, то може би по принцип не можеш да си го позволиш. А за това причини колкото си поискаш – както в "системата", така и в самия теб.
И ако можем да перифразираме един крилат цитат на Прехода – "За Бога, братя, купувайте... ама мислете малко преди това".
Киселко ли е нещо грозденцето? И какво не му харесваш на говедото? "Сбърках, не произхождат от маймуни… Говеда са, говеда!".
Така е - ама то е до финансова култура. Бях прочел едно много интересно книжле за личните финанси преди време, където се съветваше кое е стока от първа необходимост, за кое може да се чака, кое е див лукс (неща от рода на 55 инчова плазма например) и така. Всеки би казал, че това е много близко до акъла, common sense, както викат поданиците на кралицата... Обаче много хора в България продължават да пилеят пари за най-новия айфон, за БМВ-та и Мерцедеси, за 55 инчовата плазма, дето не ми е ясно какво точно ше се гледа там ама аре. И точно Черния Петък им дава възможност да си обяснят защо купуват такива скъпи, ненужни неща - ми то на прИмоция. И после се реве, че парите не стигат, че сметките не могат да се плащат, и т.н. - и всеки е виновен, само не човека с луксозния телевизор, кола или прочее ненужни придобивки за Ганьо от Харманли или Иван от Горна Оряховица.