Аман от граждани!

Зададат ли се избори, партиите започват да вадят „граждани" по витрините си с идеята, че така ще станат по-симпатични на широката публика.

Не е ясно кога точно се появи понятието „гражданска квота", дали с първия мандат на Андрей Пантев или преди това. Така или иначе гражданите в политиката са нещо като цивилните в армията, което не пречи на Пантев да изкара три „граждански" мандата в парламента.

Пламен Орешарски също го игра гражданин в парламентарната група на БСП (по време на управлението на ГЕРБ), а след това пое ролята на премиера-експерт - същото дървено желязо. От гражданската квота на ДПС е и Делян Пеевски, а негова колежка по квота, само че от ГЕРБ, беше спортната звезда Станка Златева.

Единственият плюс на гражданите в политиката е, че излизат сухи от всички партийни скандали - но този плюс си е само за тях. Да вземем например Мартин Захариев - депутат в последния парламент от гражданска квота на БСП - в неговия случай „гражданството" си беше чист синоним за парашутизъм.

Но не можем да се сърдим само на политиците - протестите от зимата на 2013 година издигнаха гражданите на особен пиедестал - то не бяха граждански съвети, граждански контроли и прочие неформални овластявания на хората от улицата с най-силни гласове.  Дори Реформаторският блок си направи граждански съвет.

„Аз не се припознавам като политик, аз се припознавам като експерт", заяви гордо и категорично една от екзотиките на предстоящите избори бившият финансов министър Петър Чобанов, акостирал в листата на ДПС. Заявката прозвуча няколко пъти и то така, сякаш липсата на декларирана партийна принадлежност освобождава от политическа отговорност.

Така отговаряше и Пламен Орешарски през цялото си управление в продължение на година и половина, като "експерт, излъчен от БСП". Няма смисъл да изброяваме всички лица от "гражданските квоти", които после ще се окажат на министерски постове, ще се окажат шефове на агенции, ще се окажат там, където искаме отговори. А те най-лесно отговарят: „аз не съм партийно лице, аз съм експерт", или „аз не съм от партията, а от гражданската квота". Точка по въпроса.

Гражданската квота се оказва добро скривалище. Но все пак е смешно да скочиш в морето и да се опитваш да излезеш сух.  Така че, граждани, или не се мокрете, или бъдете готови за ледената кофа.