На 15 януари няколко полицаи, преоблечени като Дарт Вейдър, пльоснаха на паважа пред Народното събрание някой си Бисер Миланов, качиха го в бус и го отведоха "на топло".
Тоя пич се беше заселил, заедно с други подобни на него хора, в покрайнините на София, "на дюшеци", по израза на Марио Пузо, винаги готов да се размаже на протест, контрапротест, избор на Варненски митрополит, или да участва в среща на правителството на Република България с "гражданското общество". В Гранитната зала на българския Министерски съвет.
Когато през лятото правителството се почувства силно застрашено, то реши да се защитава с всички средства, и заключи, че в тази битка може да си позволи дори и Петно.
Радичков казваше, че на някои хора простотията им е голяма като църква, и по никой начин не може да се скрие. Е, на проснатия Бисер простотията се оказа като Кьолнската катедрала, и никакви ПР мерки не могат повече да я скрият.
Този се беше вживял в ролята си до степен да се почувства недосегаем, и не само се дра, заплашва, плю крехката Мария Цънцарова от bTV, но и викна полиция. А полицията се отзова веднага, колкото да потвърди, че това си е Петното на управляващите.
Обаче, като се появиш с Петно пред хората, всеки те заглежда, пита - абе, не можеш ли да изчистиш това Петно, нещо да смениш сакото, и т.н. Като се видя, че не може нито да се скрие, нито да се смени, всеки започна да вика - а, това сако не е мое.
И тези на чиито митинги беше ходил, и тези, които без цензура го пускаха да си показва простотиите, и гранитното гражданско общество от срещите с българския министър председател.
Сега, като (и ако) някой ги пита - какво е това Петно на ревера?, те отговарят - кое Петно, бе?
Онзи така и не разбра, че следизборната ситуация от 2013 вече е предизборна кампания 2014, и на реверите не трябва да има Петна, а брошки.
Не знам кой е по-прост - той или ние, които дундурка насам натам с подкрепата на управляващите.