Публикуваме коментара на Светослав Иванов от предаването "120 минути" по bTV, а видеото можете да видите тук.
През годините съм имал и имам щастието да ви представя много известни и влиятелни хора, хора с уникални истории и характери - както българи, така и чужденци. Никога не коментирам гостите си, защото това не е етично, но ще ви разкажа за една от най-уникалните личности, които някога са влизали в това студио.
Този човек е роден в Мадан. Като дете прочита "До Чикаго и назад" на Алеко и бяга към Съединените щати. След години той създава печатарски бизнес, който му печели прозвището "Краля на печатарите" в САЩ. С много труд той се превръща в мултимилионер, но не това е важното. В неговата история на успеха има няколко универсални послания, от които можем да научим много.
"Пътят към успеха, казва той, е да си малко глупав, мързелив и щедър".
Когато видях тези думи във филма на Нери Терзиева и Иглика Трифонова, се запитах - защо трябва да си малко глупав? Защото, обясни ми Чападжиев в това студио през 2016-а, много умните или тези, които се мислят за много умни, в повечето случаи се колебаят да направят каквото и да било.
Той е почетен гражданин на щата Илиноис. Финансира болници и сиропитаща, изгражда църкви и джамии. Той е и един от първите, които плащат на Ричард Брансън, за да полетят в космоса. Той е човекът, който след като Нигерия ни помете в първия мач на световното в САЩ през 94-а, събира целия отбор в Чикаго, за да ги мотивира.
Но да се върнем към трите правила за успеха.
Ако си много работен, казва Шефкет, нямаш време да мислиш и тогава винаги някой друг, който има това време, се възползва от теб. Най-работните се превръщат в най-добрите служители и винаги остават такива.
И трябва да си щедър - защото ако хората, които работят за теб не получават своя дял от успеха на компанията ти, тя е обречена.
Тук е напълно прав. Ако работниците ти се чувстват неудовлетворени, ако с печалбата си купиш най-скъпата кола, докато не си пипал доходите на хората с години, средносрочно, ще дойде момент, в който ще трябва да връщаш и кола, и къща, докато фирмата ти отива в историята.
Такива бизнесмени гледаме и гледахме с години в България. Заради този начин на мислене, почтените предприемачи, защото има и много такива, в момента не могат да намерят работна ръка, което пречи на цялата икономика. Стотици хиляди си тръгнаха или мислят за изхода.
Шефкет Чападжиев всяка година се прибира в Мадан, за да се събере с роднините и приятелите си от детинство.
Тези дни, той преведе един милион долара на болницата в Мадан, която беше заплашена от фалит.
И този жест ми даде повод да напиша този коментар. Защото въпреки, че прекарах един час с този човек в това студио, аз научих много. Той не къса с корените си.
Но не, за да се бие в гърдите с някакъв напудрен патриотизъм, а защото може би така се чувства сигурен. Така се чувства човек. Помислете затова, следващият път, когато някой изкуствено се опитва да ни разделя. И спрете да хвърляте парите и мечтите си през балкона. Бъдете малко глупави, малко мързеливи и много щедри.
