Да се смееш ли, да се ядосваш ли - има една особена категория новини, които трудно се побират в друга рубрика освен тази. Например, "новината" за решителната целеустременост на кмета на Царево Георги Ляпчев да вдигне патриотичния дух на нацията, като "разчисти кочината" на брега на Резово до границата с Турция.
Под "кочината" - да се разбира рибарски заслон, разработван като полу-легално заведение в продължение на 15 години от местния чешит Васко Паяка. На петнайстата година от съществуването му, се оказа, че далянът му обезобразявал гледката към "най-югоизточната точка на Европейския съюз".
Под последната нечувана формулировка не бива да се разбира феноменална геополитическа атракция, непризнат 101-ви туристически обект на България или поне информационен център с персонал, посрещащ гости на 24-те официални езика на ЕС. Не.
"Най-югоизточната точка на ЕС" представлява 25-метров пилон с плющящ трибагреник, побит миналото лято край граничната бразда за назидание на съседа-поробител. Именно в неговото подножие, закрит от храсти и дървета, се намира т.нар. "френд клуб" на Паяка, чиято рустикална атмосфера потиска естетическото разбиране на местната власт.
Утежняващо вината обстоятелство се оказва, че гражданинът Паяк има дързостта да готви доста прилична рибена чорба, с което отклонява туристопоток от съседните заведения с по-високи претенции и още по-скъпо меню.
Колко да са подплатени тези високи претенции, щом като заслонът на Паяка успява да им открадне клиентела - науката мълчи. Във всеки случай, гидът на "Мишлен" показва, че най-близкият до Резово първокласен ресторант се намира в Атина.
Да изясним някои базови въпроси: Кръчма ли е рибарският клуб? Кръчма си е, както се вижда от доволно много морски пътеписи.
Има ли кръчмата поне едно разрешително за продажба на храна, готвене на открито или ползване на общински терен за търговски цели? Съвсем не. И това - няма защо да се лъжем - не е повод за гордост или основание за гражданско неподчинение. Също както едва ли ще излезете на гладна стачка, ако СДВР ви забрани да си заградите скромна квадратура от площад "Александър Невски" за частно барбекю.
На кого пречи обаче кръчмата на Паяка? На икономическото развитие, обществения ред и световната репутация на Резово ли? Трови ли фауната? Съсипва ли флората? Разсипва ли нафта и фекалии в морето? Налива ли цимент върху дюни?
Строи ли пететажни замъци - кръстоска между "Нойшванщайн" и "Бурдж Халифа"? Загражда ли цели плажни ивици, така както Хидрофилософът Доган си усвои парче "пясъчник" в парк Росенец?
Естествено, че не. Напротив - стотици туристи биха предпочели да прекарат лятната си отпуска сред неговите съчленени дървени маси и да топят хляб в солниците му от рапани, но не и да преживяват кошмарите на "балкантурист-ол-инклузива" в "облагородения" бетонен пояс между Варна и Обзор.
Вместо да измисли как да печели от тях и да узакони заведението по най-безболезнения начин, обаче, мозъчният тръст на Община Царево се чуди как да ги изгони. Също както "Аполонът" на Созопол Панайот Рейзи се опита да изгони къмпингарите от Алепу през 2016 г., но рязко се отказа след едно обаждане на Бойко Борисов.
Да видим колко време ще отнеме на кмета на Царево да си вдигне телефона.
Много си сериозен, dedo adji! А всъщност нещата стоят тъкмо напротив, наобратно и на хендек! Нашто Дианче е патрЕот до костите на мозъка си. ДОСТа малко не ѝ достига, за да стигне онзи връх висок, сюблимен на патреотизма - самия Женята Михайлов. Но се опитва момичето. Каква е всъщност работата? Има ли далянът на Паяка разрешителни по съответните му там санитарни, хигиенни и екологични изисквания по Директива 13-14-15 ЕО и Директива 543-345 ЕС? А има ли Паяка квота за улов на риба, съгласно политиката, приета през 2016 г. за предотвратяването на незаконният, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН)? Само да вметна, че квотата за улов на цаца за ЕС е 11475 тона, като страната ни получава 8032,5 тона, а Румъния 3442,5 тона за 2017 г., и Паяка го нема в целата схема! Дианчето е отговорило - тцъ! А кой налага тези директиви, квоти, санитарии и прочее? Как кой - империалистическият ЕС! Така вече работата става ясна. Кметът Ляпчев, който е гражданин за европейско развитие на България, е решил со кротце, со благо и со малко кютек и багери да наложи империалистическото потисничество на ЕС върху родния и неподправен Паяк! А нашто Дианче с гола гръд брани българската традиция да няма разрешителни, данъци-манъци и прочее еврогейски лигавщини. Остава само да боядиса едната в бяло, другата в червено, а по средата зелено, за да забие в земята дори Женята Михайлов... като пилон на знаме да го забие!
От години откраднатите за себе си пет дни прекарвам в Синеморец. И винаги намирам няколко часа, за да прескоча до Резово. Възхищавам се на това прекрасно местенце - Даляна. И... малко завиждам, прочитайки надписа - "Вход само с покани". Усмихвам се, защото чувствам, че любопитството ми да вляза в този момент стремглаво нараства. Долавям, че това е едно от последните убежища на някой жив романтик. Ето, че днес научавам и името му - Васко Паяка! Не Акулата, Пирата или Капитана, а тъкмо Паяка! Предполагам, породено от сравнението с пъпленето като паяци на всички онези, спускащи се и изкачващи по стръмната стълба от църквата до река Резовска.Гледам го на снимките и чувствам душата му - тя е високо, високо над дребните душици на общинксите служители, дошли да изпълнят буквално предписанията на "члена и буквата на закона"! Той дори не е ядосан, той няма да падне на нивото на мишоците от общинската и кметска управа. А другите, на които подбивал цените - при вас и след премахването на Паяжината, ще влязат само снобите, дошли да се фотографират на фона на турския бряг отсреща.
Аз съм от клиентелата на Паяка от времената, когато на плажчето бяхме общо 8 души барабар с Жорж и Шуши, без да броя проф. Биолчев, който прекарваше повечето време с харпуна под водата. Поздрави на автора! Васко беше постигнал онази простота в обслужването, за която всички копнеехме. При него се продаваше "Пържена риба" не от отделен вид, а от това, каквото са хванали сутринта - два скорпида, няколко попчета, сафриди, цаца, каквото дал Господ на рибарите. И на дървените му масички съм изпитал най-големия уют във всичките ми летувания по Черноморието. За съжаление всяко хубаво нещо си има край, особено в просташка държава като нашата... Дано все пак се намери някакво решение на въпроса.