Не, това не е точно вяра

Той вярва в Бог, но има доверие и на баба Ванга. Носи червен конец на ръката си против уроки или за всеки случай, а ако му дойде беда до главата не се колебае и отива при някой известен ходжа. Вкъщи има икона - подарена от близки приятели, може и няколко, на Великден обикаля църквата, на големи празници пали свещи. Не е много наясно какво казва Българската православна църква, какво е нейното учение по основните въпроси на вярата или по актуални теми в обществото, но това не му пречи да е религиозен. Така изглежда средностатистическият българин, който вярва в Бог, или в някаква висша сила "там, горе", но рядко ходи на църква.

Показват го данните на две проучвания, според които доста повече от половината българи (77% или 62% - според изследователския център "Пю" и "Тренд") вярват в Бог.

Добрата новина е, че пред авторитета на московския патриарх предпочитаме българския.

Същевременно българите не са индоктринирани, тъй като техните представи за църквата в повечето случаи са доста мъгляви. Голяма част от тези 77% вярващи със сигурност не знаят, че Българската православна църква счита сексът преди брака, както и съжителството на семейни начала за грях, или че в против аборта и евтаназията.

Причините за неграмотността в религиозен план са много. Представителите на църквата рядко говорят, а когато го правят, тяхното слово не е особено разбираемо за масите.

У нас почти не се учи религия, предметът съществува като свободноизбираем и не е много посещаван, а името на църквата най-често се свързва със скандали за пари и имоти, или митрополити-членове на ДС.

Тази тенденция започна веднага след падането на комунизма. Вместо да заеме полагащото й се място в обществото, БПЦ бе така обезкървена от комунистическия режим, който дълбоко бе навлязъл в нейните редици, благодарение на ДС, че свещениците се превърнаха в синоним на пияници, които само искат пари за сватби и погребения.

В плана на невидимите режисьори на прехода бе да няма силна църква в новата история на България. Така вместо да се занимава с хората, църквата се занимаваше с разкола и най-вече със самата себе си.

Това положение не се промени през последните 28 години. Разбира се, винаги има и добри примери - хора, които наистина приемат служението като мисия и са се превърнали в символ на добродетели - като отец Иван от Нови хан, например. Но цялостната представа за Божиите служители не е положителна, а БПЦ не е авторитет в обществото.

Нейният глас обикновено се чува покрай гей-парада или в дебата редно ли е пред Александър Невски да има фойерверки и гвардейци за Великден.

Попитайте който и да е американец или поляк, или хърватин, какво казва Католическата или протестантската църква за аборта, за гей-браковете, за противозачатъчните. Там много от хората, особено по-младите, не са съгласни с църковната позиция. Дори да не ходят на църква, повечето не го правят, но знаят каква е църковната позиция.

В целия свят е налице тенденция на нарастваща нужда от духовност, която хората в повечето случаи откриват извън традиционните църковни структури. Така се обяснява и бумът на източните духовни практики. Затова твърдението, че българите са религиозни просто не отговаря на истината. Защото става въпрос не за вяра, а за традиции, част от които са паленето на свещи, иконите вкъщи, уважението към семейството и към празниците.

#4 boris 13.11.2017 в 01:12:56

А моята Вяра де ми позволява да пия.

#9 паяка 13.11.2017 в 17:57:20

"Между другото, нито една религия не одобрява убийството, хомосексуализма и безразборния секс. Западняците уж били по-добре просветени в религиозните норми, а гей парадите и гей браковете дойдоха от запад. Защо православие? Без да споря дали е по-добро или по-лошо от другите христиански течения, православието е традиционната религия на българите." Ако за нашите попове често мислим като за лицемери, чревоугодници и развратници, то при западняците има и бонус - педофилия и хомосексуализъм.

#11 Пасарелка 13.11.2017 в 21:54:34

Българин и вяра? Мили Боже, това са две несъвместими неща! Най-големия кеф на българина е да прецака останалите. Нима може у такъв изрод да има някакво чувство за съпричастност, отдаденост, доверие? Ай, стига бе....вяра у ГанЮ! Няма такова нещо!

#12 Dox 13.11.2017 в 23:01:11

Православието е вече институционализирана религия и като такава /православната църква/ може да има единствено и само пагубно въздействие върху човека. Такова е въздействието и на всички други религии, разбира се. А то не може да бъде друго, освен пагубно, защото връзката между човека и Бога може да е само директна. Тя не се нуждае от посредници, каквито са религиозните институции и техните "наместници"- равини, попове, епископи, мюфтии и пр. Истинската вяра в Бога е индивидуален акт на осъзнаване на единството с Него. Ти си Той и обратното. Той е част от теб и не се намира на майна си райна някъде над облаците. А при хубаво, безоблачно време - къде е? В този смисъл, православието не е за хвалене. Единственото му предимство е, че за разлика от католицизма, пагубното му влияние върху човека е далеч по-слабо. Т.е. - то е по-малкото зло, защото дава повече свобода и не изисква такова строго спазване на правила в ежедневния живот - като да речем, че в третата събота от ноември при четна година, не трябва да се пере. Или пък, че ако ядеш бяло сладко, трябва да си обърнат на изток, щото иначе - лошо. Ако обаче слладкото е от ягоди, тогава можеш да го ядеш само, ако предния ден си заклал кокошка. Оскъдни са сведенията за първите християни, но има доста сведения за богомилството, което се счита за един от първообразите на християнството. Всъщност, май на истинското християнство. А те са се появили тук, по нашите земи и са се разпространили на запад и са дали началото на просвещението в цяла западна Европа. В този процес са възникнали и други техни наименования - патарени, катари, албигойци.... . И точно по тяхно време българите сме имали най-голям културен и духовен разцвет. Не при православието. А тяхното учение е било характерно именно с това - че между човек и Бог не може да има посредници. С това са заплашили устоите на една свръх-мощна политическа и бизнес организация, каквато е църквата. И за това са гонени и изтребвани из цяла Европа. И за това, може би нас ни мразят и до днес. А пък аз най-много за това се гордея, че съм българин. Ето какво прочетох наскоро: "Не е вярно, че когато хората престанат да вярват в Бог, те вече не вярват в нищо. От този момент, те вече вярват във всичко." Умберто Еко"

#16 Dox 14.11.2017 в 07:44:27

Тук, едва ли не под всяка статия, с "компетентното" си мнение се подвизават някакви /ужким/ антикомунисти и /ужким/ големи българи. А всъщност се оказва, че са по-големи материалисти и от комунистите, които така гръмогласно "разобличават". Те не познават себе си и заради това много обичат да говорят за себе си. Гледат да са преданни на силните на деня и да ловят вещици, но само тези, които началниците им са посочили за такива. Винаги имат под ръка наръч от съчки. Богомилите не са имали йерархия, да не говорим пък за папи. Имали са посветени, както и хора достигнали просветление. Последните, не са принуждавали никой за нищо. Учели са тези, които сами са изявявали желание да станат като тях, знаейки предварително, че това е дълъг процес, костващ десетилетия. Обяснението им за света е имало малко общо с библейското такова. Съществуват предположения, че учението им има връзка с някои дуалистични учения от Персия, но само толкова. В общи линии, за учението им са разпространени /може би не случайно/ доста подвеждащи тези, най-популярната от които е, че според тях, всичко материално било дело на Дявола. И не на последно място - става дума за учение, а не за ерес. Ересите са за хора, приели да бъдат в определена матрица, където като най-висша цел се поставя изискването да си предан някому /без значение кой/ и вярно да служиш. Всеки човек има нужда от вяра, но дълбоко в себе си, никой не обича да бъде насочван и направляван. Това става на по-късен етап, вследствие на възпитание, образование и т.н., когато на повечето хора вече им е внушено, че имат нужда от насочване. Така, за посредниците вече е лесно да пренасочат вярата им в Бога към тях самите.

#18 explorer 14.11.2017 в 15:08:52

@дедо, знаеш ли, през далечната 91-ва ходих да проверя как се кандидатства в Духовната Академия (сега факултет на СУ) по молба на моя приятелка. Първо приемната комисия беше от трима другари с офицерски мустаци. Попитах ги какво се иска за прием и те ми посочиха една книжка около 200 стр - "Нашата вяра" и препоръка от местния владика. Нищо духовно нямаше в цялата работа единствено призрака на ДС, а вече беше Май 91-ва. Няколко месеца по-късно Господ ме срещна и започна да ми разкрива Себе Си в Словото си - Библията. След това завърших Библейско училище - протестантско. Служих като пастир почти 7 години. Твърдя, че на Православната църква и липсва Реформация и затова е на този хал.

#20 explorer 14.11.2017 в 17:22:13

@дедо, нали се водиш хаджия. Когато отиде в Ерусалим би трябвало да си го усетил. Ей това усещане човек търси и се надява да срещне когато влезе в място, където очаква да срещне Господ. Това го нямаше. Иначе не държа на термина, просто има аналог. Мартин Лутер е бил католически свещеник преди да закове тезисите си на вратата на катедралата където е служил. А тук освен разкол и фойерверки, май нищо друго не се случва.

#27 explorer 16.11.2017 в 10:07:50

@дедо хаджи, съгласен съм че църква и вяра са различни неща. Именно затова съм вярващ в Господа Христа и записаното слово божие известно ни като Библия. Като следствие от това изповядвам и никейския символ-верую, с ясното съзнание, че е формулиран 3 века след последната книга от Библията - Откровение. От там насетне не съм част от БПЦ понеже в исторически план тя се е превърнала в държавен институт, както и всички национални църкви, с ясна пирамидална структура. Като следствие, вече вярата се счита повече за елемент от националното самосъзнание наследен от дедите ни, а не толкова за жива връзка с Бога. За мен връзката с Бога чрез вяра е първостепенна. Не случайно в Писанията е записано, че в Христа няма гърци и юдеи, а всички са братя и също, че сме божии чада, а не внуци или пра-внуци. И още нещо, протестантските църкви не са друг вид пирамидална структура подобна на националните православни или католическата църква. По-големите като Англиканската - да, но като цяло, на преден план е личната връзка с и личната отговорност пред Бога.

#29 explorer 16.11.2017 в 10:36:43

@Mako, задачка-закачка, кое е за предпочитане да се оставиш да те завладеят рязаните поради липса на далновидност и затваряне в себе си или да отидеш до краищата на земята и да проповядваш с огън и меч? Аз лично, предлагам да оставим съденето на Господ в края на времената.

#33 explorer 16.11.2017 в 12:39:10

@дедо, понеже попита, в средата на 70-те тръгнах на училище, знаеш че тогава беше по райони и аз се падах в района на едно от спортните училища в София. Там на почит беше физическата сила. След няколко теста стигнах до залата по джудо, после карате, айкидо, у-шу...започнах практика на йога, изучавах и всевъзможни източни учения и религии в търсене на Бога. И така до лятото на 91-ва когато Той ме срещна и ме упъти към изучаването и прилагането на Словото Му - Библията. Покаях се и се кръстих наново, вече със съзнанието, за което пише в другата статия.

Новините

Най-четените