Хляб, червен лук и чубрица. Така изглежда вечерята на работничка от държавното оръжейно предприятие ВМЗ-Сопот. Екстри няма, но това не пречи тройната комбинация да е подарък за премиера и министъра на икономиката.
Поради липса на заплати от септември насам, жената едва намира с какво да се прехранва. Както и около 2000 нейни колеги, които от три дни протестират. Начело са децата им с прочувствения лозунг "Гладни сме".
Междувременно висшият държавен апарат се занимава с обобщения и анализи за 2012 година, класация на най-добрите политици, парламентарните скандали и какво ли още не. И избягва неприятния въпрос как се живее два месеца само със 60 лв.
Стачниците настояват Бойко Борисов да отиде при тях на крака и да види как са принудени да работят. До последно виждат Спасителя в него. Само дето той обича да повтаря, че трябва да стискаме зъби по време на криза, че благодарение на това сме в топ 3 на най-стабилните страни в ЕС по макроикономически показатели, че у нас се живее добре ... Пък и напоследък е уморен.
А оръжейниците са прекрасен пример, че страната ни е най-бедната в ЕС - последна по покупателна способност и дял от БВП на глава от населението. Не е нужно да ги питате харесват ли новите магистрали, когато хладилникът им е празен.
Въпреки отчайващото бездействие на властта, бедстващите оръжейници не са забравени. БЧК ще им достави храна, а кметът Веселин Личев убеждава дружествата да не спират тока и водата на семействата, които работят във Вазовските машиностроителни заводи. Поне някой мисли за тях.
Протестиращите искат спешно да получат заплатите си, за да могат поне да посрещнат празниците. Нали по Коледа стават чудеса. Иначе ще останат с хляб, лук и чубрица.
След като никой не ги чува, да спрат работа! Със сигурност тогава ще им дадат нещо, защото те работят поръчки основно за износ А представители на синдикатите да вдигнат шум и по медиите, и във форумите. Грехота е хората да карат на хляб и лук!
Нямат вече автомати, продадоха ги...затва сега ядът лук. Като в старата приказка: Изковахме от мечовете си плугове, за да работим за тия дето си оставиха мечовете.
Абе гледал съм по новините в чужбинско как за далеч по-дребни неща се вдигат войни по улиците и се стачкува на живот и смърт..... А тук половин година без заплати хората си продължават да си бачкат и пишат умилително писмо до Султана да се смили да ги забележи То верно че на чужд гръб е лесно да се философства и сития на гладния не вярва, но това "Стачно писмо" ме изумява