Изключително попкултурно, но тотално британско, откриването на Олимпийските игри в Лондон нямаше как да бъде разочароващо. Въпреки грандоманското шоу, Дани Бойл като че ли беше подходил повече с тънка ирония, отколкото с патос, без да спестява реалности като Facebook света, в който издивяваме.
"Скачането" на Елизабет Втора с парашут на церемонията (в компанията на Джеймс Бонд) пък беше на ръба на абсурда, но нещо, което малко страни биха си позволили, така че персонажът в конкретната сцена да не изглежда умишлено набеден за свръхгерой (с някой като Бойко Борисов това би изглеждало съвсем очакван и блудкав момент в сценария).
И независимо че церемонията не беше обрана откъм големи, включително типично маркетингови звезди като Дейвид Бекъм, Бойл си беше позволил да рискува с повече одухотвореност. И антиавторитарност. Истинските главни герои бяха децата, които се включиха не само като артисти, но и като истински олимпийци. Седем младежи между 16 и 19 години, номинирани за честта от известен британски спортисти, запалиха огъня, което промени тенденцията това да се прави от големи звезди. На последната Олимпиада в Пекин огънят беше запален от китайския гимнастик Ли Нинг, спечелил шест златни медала на игрите през 1984 г.
Нищо не може да бъде по-затрогващо от това, че си си позволил да отправиш подобно предизвикателство пред зрители от целия свят. Да видят не само шоуто, но и смисъла. Играта няма как да продължи без малките да мечтаят да са в нея.
