Историята ни учи, че за да си министър, не се изисква опит или експертност в дадената област. Нужно е просто правилно позициониране - на звездите, ако щете, може и на контактите. Трябва да си правилният човек на правилното място в правилния момент. Рано или късно, ще се намери / ще ти намерят кое министерство да оглавиш.
След като Нено Димов беше преквалифициран в арестант, а от там и в обвиняем, в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) зейна дупка, по-голяма от онези по пернишките водоснабдителни тръби. За овакантеното министерско кресло сравнително бързо се намери нов човек - Емил Димитров.
Ако сте пропуснали новините от деня, напълно възможно е да попитате нещо от рода на "Кой?", така че бързаме да уточним - за Ревизоро става дума.
По принцип е притеснително, когато си обществено популярна личност, но си познат най-вече с прякора си. Сега, на пръв поглед, повод за притеснение ще имат всички във ВиК сектора у нас, тъй като номинацията на Димитров за министерския пост върви и с първата му задача, дадена му от ВМРО (на такива "номинации" не им ли казваме "вече взети решения"?). Тя е да направи "ревизия" на целия сектор.
Човек ще помисли, че са номинирали Димитров за министър само, за да могат да кажат, че ще прави ревизия... Но да, секторът очевидно има нужда от раздрусване, за да не пресъхнат и други чешми из страната.
Все пак с много неща - като бедността и лишенията - се свиква, но от жажда се мре.
А това далеч не е единственият проблем на МОСВ. Водната криза в Перник и причините за нея са само капака на три години, изпълнени със скандали. От другата прясна тема за това дали България не е депото за отпадъци на Европа, през протестите и контрапротестите около национален парк "Пирин", проблемните къмпингуващи по Черноморието и не толкова проблемното строителство…
Тук идва другият тънък момент - то в екоминистерството експертност не се иска, търси се икономическа мисъл (а Димитров е икономист). На теория би следвало МОСВ да брани природата, биоразнообразието, дивите животни и пр.
На практика през последните години се оказа, че се търси "баланс", за да не страда твърде много икономиката от това пусто опазване на околната среда. Важното е да има икономически ръст. За кого е друг въпрос.
Да не забравяме несъгласието на Нено Димов с научния консенсус за климатичните промени. Спомним ли си това, темата за експертността и “баланса” спокойно може да бъде затворена. Факт е обаче, че той поне имаше някакъв опит в МОСВ - беше зам.-министър още при правителството на Иван Костов.
Новият кандидат за поста от своя страна за кратко беше шеф на митниците по време на правителството на Симеон Сакскобургготски. Понастоящем е депутат от гражданската квота на ВМРО. През последните години чувахме името му най-често около спорни законопроекти - от поправката "Домусчиев", през акцизите за домашния алкохол до предизвикалия протести на собственици на малки бензиностанции Закон за горивата. След като е ограничил неконтролирания теч на домашна ракия, вероятно ще може да спре и изтичането на вода в неизвестни посоки, нали така?
От това може да се предположи, че Димитров има опит в търсенето на решения на (нечии) проблеми. Но дали този ентусиазъм ще бъде приложен за справяне с истинските проблеми на околната среда и водите в България?
Или, може би, отново ще бъде търсен "баланс" между околна среда и икономика?
Така и не стана ясно как се е стигнало до точно тази номинация след като дори в самите “Обединени патриоти” той трудно може да мине за консенсусна фигура. Валери Симеонов от НФСБ излезе навъсен от коалиционния съвет, преминал по думите му “изключително неприятно”. Симеонов не е голям почитател на Димитров - критикувал го е както за акцизите за домашния алкохол, така и за лобизъм около Закона за горивата.
Сега обаче трябва бърз антидот за овладяване на кризата, плъзнала в секторите, за които МОСВ отговаря. Да се търсят експерти ще е твърде времеемко. А и трябва да се спазва разпределението на постове в коалицията, че тя, милата, за тези три години редовно се поклаща по-свирепо и от шамандура във вода (не и в язовир "Студена").
Само накрая да не се окаже, че отново е търсен не за работата човек, а на човека работа.
