Тук това не може да се случи, си казваме, докато обсъждаме скандала с холивудския продуцент Харви Уайнстийн. Слушаме признанията на някои от най-известните жени в световния шоубизнес и клатим неодобрително глава. Как може такова нещо?!
Дори и да допуснем обаче, че сагата "Уайнстийн" не може да се разиграе в българското публично пространство, това далеч не е повод за гордост.
Живеем в държава, в която не една и две знаменитости са станали известни "по втория начин". Не е пресилено да кажем, че само в българско реалити шоу в праймтайма можеш да чуеш диалог между няколко жени, които спорят коя от тях е с по-богат спонсор.
Никой не си прави илюзии, че тези щедри меценати на клипове и корици на списания го правят от силно развито чувство за благотворителност и срещу някоя добра дума. Така се насади чувството, че за да се знае името ти - трябва да преспиш с правилния човек.
Доброволно или не - никой не се интересува. Като не искаш - да си си избрала друга професия.
Пътят към успеха е трънлив, казват хората, а мнението на Петър Волгин е, че е направо в реда на нещата някой да се възползва сексуално от теб, за да се прочуеш. Според радиоводещия това е просто сделка, хладнокръвен бизнес, в който страните са равнопоставени.
За кратките пет-шест минути, в които той и журналистът Бойко Ламбовски днес обсъдиха казуса с холивудския продуцент, и двамата употребиха поне по няколко пъти думата "смешно". Все едно не става въпрос за насилие, а за последната хитова комедия по кината.
Освен това стигнаха до съгласие, че щом актриси и манекенки ти се предлагат в замяна на роли и участия, нормално е да се възползваш.
Никой не споменава нищо за морал и достойнство. За професионализъм. Нито за насилник и жертви. Притеснително голям брой хора все още считат, че пострадалата сама е виновна или най-малкото е допринесла за случилото се.
Тази нагласа води до почти непреодолим страх жертвите да споделят какво са преживели, защото могат да получат някой неприятен етикет вместо съчувствие и възмездие. А общество като нашето лесно си затваря очите за неща, за които по принцип не се вдига много шум. Какво се случва зад заключената врата и спуснатите пердета не е наша работа.
По-страшно от подобен тип отношение е само омаловажаването на проблема със сексуалното насилие под мото "Какво толкова?".
Какво толкова, че ти е "пуснал ръка", притиснал те е до стената в опит да те целуне без твое съгласие или се е опитал да те принуди да си легнеш с него? Ще го преживееш. Ето - колко жени са живели със спомена за стореното от Уайнстийн над 20 години и са мълчали послушно.
Като че ли когато няма убити или фатално пострадали физически, всичко е наред.
За психическите травми също и дума не се споменава. Иначе ще трябва да обсъждаме неудобни теми, да навлизаме в подробности, става неловко.
И така докато в САЩ Харви Уайнстийн загуби позицията си на един от най-влиятелните хора в шоубизнеса, беше уволнен от борда на собствената си компания и беше изключен от Американската академия за филмово изкуство, в България това просто няма как да се случи.
И не защото сме народ от светци, а защото предпочитаме да се правим, че сексуалното насилие и неговите жертви не съществуват в нашия свят.
Те са някъде далеч зад океана, в лъскавите студия под надписа Holywood. Тук всичко е добре подредено, хората са мили и усмихнати и никой не прави такива неща. Или поне така изглежда.
