Бетонният туризъм неизбежно губи посетители. Явно дочакахме това да се прояви по отстъпките в курортите, за да се сетим, че плажовете и планините все някога отесняват, а нe се разтягат като дъвки и не набъбват като тесто за понички. Затова решихме да доим камъните.
Постепенно всякакви археологически обекти се отървават от бурените на забравата, за да станат касички за билетчета и декор за фалшиви усмивки. Различни оценки, включително на Министерството на културата, показват, че културно-историческият туризъм има потенциал да осигурява 25 на сто от приходите в сектора, вместо сегашните 11 на сто, а МИЕТ отбеляза, че именно той има най-голям потенциал за развитие.
Така де, щом гърци, турци и италианци са усвоили тази способност до съвършенство, защо и ние да не го правим - печеленето. Дори ако трябва да пробием дупки в скалния град-светилище Перперикон, за да провесим въжени мостове и дървени рампи за комфортно преминаване - и после да ги махнем, докато вездесъщите археолози и историци на републиката се карат помежду си или с някой министър. Всички са единодушни в едно..
Където копнеш - излиза нещо
Оказа се, че времената на монументални реставрации по маниера на Велики Преслав и Царевец във Велико Търново не са приключили. Пикът на това явление беше по времето на ГЕРБ, когато в областта на културата властваше принципа „Око да види, ръка да пипне". Тогава археолозите копаеха плочки с калорифери и ватенки насред зимата, за да не се бави строителството на магистрала „Струма", строежът на метрото показа що находки има под Ларгото в София, а Божидар Димитров успя да намери хем няколко вампира, хем мощи на Йоан Кръстител.
Съблазнителният финансов ресурс от европейските фондове и лесната печалба за държавата, съчетани с грандоманията по историческото величие, доведе до нещо като тотална гаражна разпродажба на културно-историческото ни богатство. Не като цел, а като средство. Взимаш нужното, преправяш тук-там, слагаш едно гише и си готов.
И сега институциите не се съобразяват много-много с международните конвенции за максимално запазване на автентичния вид и дух на археологическите обекти и използването на естествени материали, които иначе България е подписала. Практиката е съвсем противоположна - „реставрация до керемида" или поне до „ръба на предела", само вижте крепостта „Кракра" в Перник, Цари Мали Град, Яйлата, Небет тепе в Пловдив.
Какво тук значат някакви си история или природа пред парите, наистина? Особено за тези клети хорица с ниви в защитени зони или запустели старинни къщи - паметници на културата, и искат да ги продадат, за да си „оправят бързо живота" - и техния, и на децата. Само си спомнете за жителите на Стария Несебър, които искаха да са вън от защитения списък на ЮНЕСКО, за да вдигнат на къщите си още няколко етажа - мравуняци на туристи. Или за хората от Банско, които вярват, че Пирин е Алпите и че могат с печалбите от един сезон да карат цяла година.
Не може да им се сърдим, след като държавата не дава признаци да мисли по-различно. А би трябвало
Затова обществените обсъждания по тези иначе важни проекти са като апокрифни завери, архитекти и реставратори чертаят поне два пъти, разни хора от време на време протестират, а накрая може да се получи нещо съвсем различно, ако никой не контролира фирмите-изпълнители. Като строителите на византийската казарма в резервата „Яйлата", които уж нямаше да влизат там с камиони, а щели да пренасят белите тухлени блокове от ръка на ръка, поне по уверенията на кмета Цонко Цонев.
Истината е, че общините не могат да вършат по свое усмотрение нищо върху природните забележителности и културните паметници, без да имат разрешение от държавата. Едва ли е нужно да напомняме застрояването на Странджа и НАТУРА 2000, прокарано в Общия устройствен план на Царево, но без актуална екологична оценка, което бе позиция не на кой да е, а на Министерството на околната среда и водите.
Ако следите внимателно сайта на Министерството на културата, ще видите какви са успехите в опазването на културно-историческото наследство - тук-таме заловени пратки с монети, пресечен канал на контрабанда за антични предмети, върнати ценности от чужбина и показни изложби. Никой обаче не реагира на съмненията, че се изнасят чували с антични монети от разкопките при Лъвов мост, а проектът за Яйлата потърси спасение от Европейската комисия.
Всичко това са сложни проекти, които минават поне през няколко институции и подписа, а осъществяването им говори или за невежество, или за някакви други интереси. Независимо от причината, фактът е безмилостен - обезличаване на богатството, с което се гордеем.
И на все повече хора започна да им писва
За първи път туристически, културни и екологични организации излязоха с общ меморандум за опазване на културно-историческото наследството и природата на България (виж в дясно). Това безпрецедентно обединение, макар и закъсняло с 15 години, има амбициозна цел - да изработи законови поправки, които да въведат ред в целия хаос.
Организациите са единодушни, че това може да стане като се спазват законите, правилата и стандартите за реставрация, отпуска се финансиране по критерии, създаде се регистър на туристически обекти с план за тяхното управление и най-вече - защита и запазване на тяхната автентичност.
Изглежда просто, но не е. Става дума за промяна в мисленето.
