Хубавото на това да си отглеждаш партийна телевизия е, че не можеш да се оплачеш от цензура, преиначаване на думи или "развален телефон". Можеш всекидневно да плетеш пръсти и да диплиш мъдрости в ефира й, можеш да споделяш най-съкровените си въжделения и невчесани мисли, можеш и просто да пуснеш черен бланк с надпис "Телевизията спря, питайте правителството защо", без да бъдеш апострофиран, критикуван или подлаган на кръстосан разпит с уточняващи въпроси.
Там му е проблемът на Валери Симеонов, прекалено добра партийна журналистика си е отгледал. Толкова старателно СКАТ отразява всяка дума и запетайка на лидера си, че не си позволи дори едно неволно потрепване или спонтанна реакция на изненада, когато в ефира й Симеонов наруга протестиращите майки на деца с увреждания:
"Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство и грижа... използваха ги по най-безсъвестния начин като инструмент за постигане на техните чисто материални цели".
Колко му е да обвиниш в меркантилизъм жени, които се грижат за своите деца-инвалиди с по 230 лв. социална помощ след навършване на пълнолетие, често - без подкрепата на втория родител и без възможност да започнат нормална работа?
Не бихме си помислили да даваме акъл на 63-годишен мъж с ампутирана емпатия и неспособност за уважение към правото на всеки български гражданин да защитава своя легитимен интерес. Жалко е да имаш претенции, че си носител на патриотичните ценности, а да вървиш напред с простофилски патос срещу собствените си избиратели. Жалко е, но е факт.
По-жалкото е, че в неспособността да се погледне отстрани с трезв поглед Валери Симеонов саботира малкото си смислени послания по най-абсурдния възможен начин - а критиките му по част от Закона за хората с увреждания не са лишени от смисъл.
Например: Всеки работодател с повече от 50 служители ще бъде задължен да попълва специална квота за работници с трайни увреждания, под заплахата от глоба в размер на 1000-10000 лв. и месечна "компенсационна вноска" от 168 лв. за всяко непопълнено място.
"Компенсационната вноска" не е такса, доколкото таксата е доброволно заплащане за предоставена услуга, при това - без сумата й да надвишава разхода по предоставянето на услугата. "Вноската" на работодателите не е нищо повече от нов тип данък.
Събраните пари от този данък обаче няма да влизат целево в общественото осигуряване за инвалидни пенсии или в хазните на местните власти за подобряване на градската инфраструктура в помощ на хората с увреждания - ще влизат в бюджета на Главната инспекция по труда.
Системата, която е допуснала повече от 712 000 българи да се освидетелстват като лица с трайно намалена работоспособност (над 50%), сега ще следи кой кого трудоустройва и дали договорите не се прекратяват преди изтичането на 3-годишния задължителен законов срок. Вместо държавата да стимулира фирмите чрез програми за данъчни облекчения за наемане на хора с увреждания, законът залага на добрата стара чиновническа практика "разходите се увеличават, за да оправдаят приходите".
Този дебат - напълно основателен и важен - няма да се проведе.
Не само защото окончателно се изчерпа доверието към Валери Симеонов като предполагаем "властови авторитет", вицепремиер по икономическата политика и демографията. Просто много по-лесно е публиката да потъне във възмущение заради поредната груба каруцарска проява в Министерски съвет, вместо да мисли за дявола в детайлите на новата социална реформа.
Валери Симеонов не е единственият участник в Тристранния съвет с болезнена копролалия*. Да дадем заслужената почит и на председателя на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов, който неотдавна посъветва протестиращите майки да "престанат да разхождат тия нещастни деца по улиците", защото поведението им било "срамно" и "безчовечно".
Естествено, далеч по-човечно е да навреш родителите на болни деца обратно по панелките им. По-цивилизовано е да ги оставиш да се справят с живота си без гък и на спуснати щори, за да не смущават лекия сън на правителството.
Жалко е, че на всеки 6 месеца се налага да си напомняме елементарни правила за поведение в общественото пространство. След всеки пореден опит границата на търпимост към подобни изблици става все по-еластична, а вместо да се търсят решения на проблеми, се създават проблеми за решаване.
* Копролалия - болезнено, понякога непреодолимо импулсивно влечение към цинична и нецензурна реч без всякакъв повод
Ами Валери Симеонов просто изказа гласно това, което много хора мислят, но не смеят да изрекат. Стане ли дума за инвалиди, всички си слагат един гузен похлупак и пеят осанна. Де що е инвалид и каквото той прави, задължително трябва да ни харесва и да го потупваме по главичката. На мен фалшивото, додекафонично пеене под черните флагове не ми харесва. Няма как да направиш хората съпричастни с черни балони и опорките на Корнелия. Животът е достатъчно гаден даже поради едничкия факт на неизбежната смърт и като развяваш нейните символи не можеш да очакваш да събудиш у хората чувства на емпатия.
драйвер, верно ли четеш мислите на хората,(които не смеят да ги изказват.)?! Ти си природно чудо.
Не харесвам Валери Симеонов, но в случая е прав. Това е цирк. не се ангажирам да определям кое е по-недостойно, изказването му или изкарването на показ на близки с трайни увреждания. Дори предаването на едно момче, на грижите на премиера, макар и за един ден. Това е български вариант на #MeToo. Почти всеки в България се грижи за свой близък, дали млад или възрастен. Някои са болни, голяма част са бедни и като цяло не биха се справили сами. Премиера е мека Мария, като има протести е склонен на отстъпки, но тези отстъпки ни разделят като общество. Защото над 80% от хората в България живеят в нужда, а ако направим сравнение с останалата част от Европа процента е над 99. Затова не мисля че е редно да не се ходи на избори, а после да се "симпатизира" с държавни средства, които са събрани от нас. И тези пари няма да дойдат от реформи в раздутата и неефективна администрация, а от увеличението на осигурителния доход, т.е. пак от нас. Изобщо не ми се коментира, как ще задължат работодателите да наемат някакъв процент хора с увреждания, при положение, че има недостиг на квалифицирани работници и специалисти. Защото едно е да говорим за предимствата на приобщаването и разнообразието, друго е да те задължават да наемаш хора с определени характеристики, които нямат отношение към естеството на работата. Не може за повечето места във фирмата да се конкурират 20-100+ човека, а за други да търсиш кого да назначиш.