Няма как човек, който работи на заплата, да не се почувства засегнат от новите мерки, които презентира управляващата коалиция, относно болничните. Те предвиждат първият ден от отпуската по болест не просто да не се заплаща от работодателя, а да се заплаща въобще.
С други думи, ако си болен и имаш нужда да си останеш вкъщи, трябва да преглътнеш, че ще останеш без заплащането си за един ден. Това е.
Съществуват и изключения, по които работи специална работна група. Засега сред тях попадат родителите, които трябва да се грижат за болно дете, и служителите, пострадали при трудова злополука.
Според настоящата законова рамка първите три дни от болничния се покриват от работодателя, а работникът получава 70% от сумата, на която е осигуряван. При по-дълго отсъствие държавата покрива тези 70% за всеки следващ ден.
Проблемът, който възниква според управляващите, е, че много хора злоупотребяват с правото на болничен, пускайки си болничен лист често вместо отпуска в ситуации като по-дълъг уикенд и т.н. Според ГЕРБ и Обединените патриоти действително се наблюдава сериозен ръст в подадените болнични през последните години. Само за първите 6 месеца от 2019 г. са взети повече отпуски по болест, отколкото за цялата 2018 г.
Това, че се злоупотребява с този момент не е новина. За подобни неща през последната година сигнализират и от НОИ, и от правителството.
А през последните месеци работодателските организации пак нададоха глас за промени в ситуацията с изплащането на парите за болни служители и тези първи три дни или да се поемат от държавата, или въобще да не се плащат.
Очевидно крайният резултат от лобизъм, сблъсъци на интереси и политическо умуване е това. Един ден без заплащане, когато сме болни.
Проблемът в случая е, че това ситуация, в която няма как и вълкът да е сит, и агнето да е цяло.
Или работодателите трябва да изплащат сериозни пари за болнични в момент, в който все повече болнични биват издавани, или държавата и (вечно празната) НЗОК трябва да поеме бремето по изплащането им, или служителите трябва да бъдат ощетени с пари, когато боледуват. Все някой ще бъде ощетен.
В случая от работодателите прецакването се прехвърля върху служителите, защото част от тях злоупотребяват с отпуска по болест. Това е тезата, която управляващите защитават.
Тъй като не може да се прави толкова мащабна проверка (дори и проверките на случаен принцип осигуряват съвсем малко покриване на случаите), която да установява колко от издадените болнични са всъщност предтекст за дадения служител да си остане вкъщи или да иде на малко по-дълга почивка, се прибягва до рестриктивна мярка за всички. Тя пък осигурява на правителството благосклонния поглед на бизнеса на фона на новото увеличение в минималната работна заплата.
Погледнато така, ситуацията звучи близко до разумното, поне от гледна точка на управляващите.
Най-уязвимите финансово - работещите около прага на минималната заплата - получават увеличение във възнаграждението си (което малко или много ще бъде изядено от инфлацията, но това е друга тема), работодателите получават освобождаване на едни средства, които досега са давали за болнични, а държавата си измива ръцете като един същински Пилат Понтийски.
Според Менда Стоянова дори това може да има косвен ефект - повишаване на заплатите на служителите, тъй като с тези пари, които няма да отиват за болнични, работодателите ще могат да си го позволят. Разбира се, подобно твърдение се заиграва твърде много с потенциални възможности, че да го приемем сериозно.
И все пак ефектите от предложената мярка действително трябва да се вземат предвид. И най-прекият от тях е чисто здравният.
Ако погледнем данните на Министерството на финансите за 2018 г., над половината от работещите българи се осигуряват на минималната работна заплата (колко от тях получават такова възнаграждение е съвсем друг въпрос), още малко над 20% декларират заплата между 560 и 1000 лв. на месец - общо това са около 75% от работещото население на страната, които официално получават под 1000 лв. на месец.
Когато получаваш под 1000 лв. на месец, особено ако имаш семейство, опцията да загубиш заплащането за един ден не е особено примамлива. Не заради самата сума (която е около 30 лв.), а заради психологическия ефект от това, че за този ден няма да ти бъде платено.
Така че една немалка част от тези хора (а вероятно и част от останалите, които на месец получават по над 1000 лв.) ще предпочетат да изкарат грипа си, вируса си и т.н. на крак, просто защото бюджета им не позволява друго.
Колкото и от социалното министерство да увещават, че няма да има ощетени, ощетени ще има.
Просто така стоят нещата. Проблемът идва, когато тези, които го отнасят, са реално най-уязвимите в цялото уравнение.
SilvioGesell | 16.11.201921:31 Болестта е проблем за работодателя защото няма кой да върши работата за която е назначен работника. Извън това отношение няма никакъв бизнес смисъл работодателя да плаща на работника за непреисъствие. ====================================== Я пак? 1. Работодателят е заинтересован служителят му да възстанови здравето си, така че да изпълнява пак задълженията си в максимално кратък срок. Без пари е малко трудно това да се случи. 2. Работодателят е заинтересован болният му служител му да не пръска инфекции сред останалите служители. Значи вместо да си седя вкъщи с бронхопневмония и без надница, аз ще се завлека на работа, където ще съм 0% ефективен, но ще изпозаразя всички останали клети мой колеги и след една седмица всички ще сме 0% ефективни. Кой какво печели в края на краищата? 3. Това със загубата при болничен на бонуса, дето ти е една трета от заплатата, с цел да се изклинчи от осигуровки, много фирмички отдавна го правят. Да са живи и здрави шефовете им. А служителите...
Равносметката е, че никой не обърна внимание на Бичкията. А той спомена нещо, което наистина го има и в други държави. Аз работя в Норвегия (да, точно тази, която си отнема децата и т.н.) и разполагаме с по 1 (един) свободен ден на месец, който се заплаща на 100% (сто процента). Т.е. ако имаш някаква неотложна работа, просто се обаждаш половин час преди началото на работното време, а може и от предния ден. Така де, да може да се препрограмира работата. Ако не го ползваш, просто си изгаря. Ползвал съм само 1 (един) ден. Не ми се е налагало и нямам желание да злоупотребявам. Всичко е въпрос на принципи и висока степен на взаимна лоялност. Освен това до 3 (три) дни можеш да си болен, без да се налага да вземаш болничен. Ако на сутринта не се чувстваш добре, отново правиш всичко възможно да уведомиш за отсъствието си половин час преди началото на работния ден. Ако станат повече, обаче - задължително при доктора за бележка. До трите дни също се заплащат на 100% (сто процента). Как е за повече не знам, не съм ползвал и не съм питал. И на края, но не на последно място - работодателят поема първите 16 (шестнадесет) дни от болничния, а оттам нататък преминаваш в ръцете на NAV (еквивалента на нашето НОИ). Питам се, кой какво губи и кой какво печели в този случай?