Когато гръм удари, как ехото заглъхва: Ахмед Доган прекъсна предпразничната скука в типичния си стил.
По-малко от 3 години след като беше изпратен в пенсия с псевдо-атентат, Сокола се завърна с "магистрална" реч.
Отвъд хидрофилософските метафори, цинизмите и чалга-препратките - новогодишното послание на Доган заслужава по-задълбочен прочит / превод.
А той се състои от три основни линии:
1) ДПС минава на ръчно управление
Би било цяло чудо, ако Лютви Местан запази ръководния си пост в ДПС след другарски съд с подобно непростимо обвинение: претопяване на електората в "пета колона" на Турция.
Ахмед Доган делегитимира Местан еднолично и показно пред целия партиен елит - точно както еднолично и показно го инсталира като "формален" председател на онзи паметен конгрес през февруари 2013 г.
И то неслучайно. Равносметката от последните две години на ДПС не говори добре за лидерския капацитет на Лютви Местан.
Завещанието на Доган - електоралната база на местно ниво с всички прилежащи "обръчи" и други взаимосвързани интереси между политика, бизнес и съдебна власт, започна да се разпада. И разпадът си пролича на кметските избори на 25 октомври.
Ръководството на ДПС дори не разбра как се самоизолира с опиянението от високия наратив на Местан на фона на пълната подигравка с предизборното роудшоу "Червен килим върху калта" (впрочем - дори Доган не гласува на местния вот).
Местан се принуди да запълва вътрешния дефицит с нестабилния, непрестижен и скъп за експлоатация ромски вот, като едновременно с това демонстрираше тежест сред българските турци през външна легитимация - претопляне на отношенията с Реджеп Тайип Ердоган.
Нито един от ходовете му не беше успешен - достатъчно е да си спомним за тоталната щета от делегирането на власт в ръцете на хора като Бат Сали, Пиже и Сашо Водката от Самоков.
Най-странен беше онзи момент, в който исторически противници като Иван Костов и Ахмед Доган заговориха в един глас.
Само преди дни Костов обяви, че "ДПС ще продължи да губи, докато продължава да стои толкова близо до тази проислямистка и проотоманска сила, която управлява Турция".
Днес Доган допълва: "ДПС трябва да се поднови, но не може да се подмени. Дори с подкрепата на съседни държави".
Решението му бе ясно: оттук нататък взима партията на ръчно управление.
2) Когато в Москва се кихне, в Сараите вече има епидемия
Никога не бива да се забравя, че Държавна сигурност беше ракетата-носител за политическия възход на Ахмед Доган. Самата ДС не пропуска да му го напомни, а този път намеците дойдоха от по-високо ниво.
Неслучайно най-силният му акцент падна върху "необратимия процес на утвърждаването на Русия" срещу "инерциалната слабост на Европа".
Ключовата реч на Ахмед Доган беше произнесена на 17 декември, петък - броени часове, след като Владимир Путин се скара на България заради "беззъбата й политика и провала на "Южен поток" по време на голямата си годишна пресконференция.
Агресията на Путин този път не беше насочена срещу правителството на Бойко Борисов, а против БСП, ДПС и Атака - силите, на които беше поръчано да реализират "Южен поток" и нещо повече - те бяха старателно подпомогнати от Москва (включително с писането на проектозакони от "Газпром").
Въпреки всичко кабинетът на Пламен Орешарски потопи единственият руски мегапроект, който оцеля от времето на "Големия шлем".
Борисов обича да казва, че ако ГЕРБ беше на власт през 2013-2014 г., "Южен поток" вече щеше да се строи, но малшансът на проекта бил, че попаднал на "лакомници, които решиха да излъжат и ЕС, и руснаците".
Някой трябваше да плати цената. БСП я плати с невиждан досега електорален срив, Волен Сидеров я плати с 3-4 наказателни производства, сега е ред на Лютви Местан, който си "позволи" да заеме открито антируска позиция в Народното събрание.
3) Стабилност, стабилност, стабилност
Ако имаше едно вътрешнополитическо послание в речта на Доган, то беше недвусмислена подкрепа за правителството на Бойко Борисов.
Достатъчно красноречив е фактът, че след всяко предсказание за световна криза с привкус на апокалипсис Доган противопоставя "целостта и стабилността на България".
Да се чете: скоро няма да има предсрочни избори в България.
Геополитическият "обзор" на Доган по нищо не се различава от опитите за формулиране на самобитна дипломация от страна на Бойко Борисов.
"Няма място за романтична политика", "съучастници сме в политическа игра с неясни правила и аморфни приоритети" - това са все същите обтекаеми аргументи, с които Борисов обяснява защо не може да си позволи да бъде "ястреб" спрямо Русия.
Самият Доган установява със задоволство, че "българският политически елит се научи да управлява кризисните ситуации" - очевидно след дълга и мъчителна дресировка от Сараите.
А не е беше толкова далече онзи момент, в който Бойко Борисов се оплакваше, че Доган е поръчал убийството му, а Делян Пеевски и Христо Бисеров се редуваха да "вадят зъбите" на Цветан Цветанов от парламентарната трибуна.
В този смисъл, репликата "Моето желание е с политиката да се занимават хора, които разбират от политика" - може да се чете и като мъмрене към Пеевски, чийто политически заряд е сравним с щетата от масивно радиоактивно замърсяване.
Натискът, който той си позволяваше да упражнява през последните месеци, едва не изпочупи властовите лостове в ръцете на Борисов.
От устата на Доган "Аз не мога да пея като Галена, но и тя не може да прави това, което аз правя" звучи като пряка препратка към твърде тежкия, но прекалено ценен "син на партията".
"Гущерът си къса опашката" - епизод пореден.
