„И к'о смяташ да правиш сега, ш'е учиш ли, ш'е бачкаш ли?" Спомняте ли си култовото видео на Тутурутка, в което бащата, седнал на 90-арска софра с ракия, салатка и люти чушки, пита „сина майчин" какво мисли да прави с бъдещето си.
Това е въпросът, надвиснал над всички, на които този месец предстои да завършат средното си образование. Вариантите са два и те са ясни. Проблемът е, че след четири-пет години вариантът с ученето отпада и остава бачкането.
Колкото и хумористично да звучи скечът, отразява твърде реална обстановка. И ако погледнем статистиката на Евростат за броя на хората, които живеят при родителите си до 30-годишна възраст, картинката се изяснява.
В България около 60 хиляди младежи до 25-годишна възраст нито работят, нито учат, сочат данни на НСИ, цитирани в репортаж на Нова телевизия. И не просто това - мнозина от младите, стъпващи на интервю за първа работа, очакват стартова заплата около 1000-1200 лева.
Нереалистичните очаквания при средна за страната брутна месечна заплата от 990 лева не са изненада, особено когато родителите се стремят да осигурят висок стандарт на живот на децата си. Така се примиряват с компромиса да им готвят мусака и да им перат чаршафите 30 години, докато кътат всяка стотинка и си мечтаят да са пенсионери на Запад.
Децата впоследствие, превърнали се в млади хора, искат да продължат да поддържат осигурявания от родителите им стандарт на живот, но със собствени средства.
И тук идва голямата трудност - когато училището и университетът не са те подготвили, че парите не растат по дърветата, а родителите ти не са успели да те убедят в този факт. Излизаш на пазара на труда тотално неподготвен за онова, което се очаква от теб и онова, което ще получиш в замяна на труда си.
Няма какво да се лъжем. Българската бизнес среда е много далеч от перфектната откъм заплащане и условия на труд. Тя обаче е такава, каквато е и няма да се промени, ако бъдещите кадри изчакват в статус „безработен" мечтаното работно място да отвори обятията си за тях. А мечтаните работни места са притиснати от недостига на подготвени кадри.
Всяка работа, колкото и ниско да е платена, предлага незаменими опит и умения за справяне в реална среда, изпълняване на задачи и мобилизиране на силите в рамките на работното време. Независимо дали заплатата ще бъде 500 лева или 1500 лева, от служителя ще се изисква едно и също - да бъде на работа навреме, да се отнася отговорно към задачите си и да усвоява бързо знанията и уменията, които не му достигат. Ако не може да се справя с това, трудно ще получи каквато и да е заплата, още по-малко желаната.
Началните месеци от първата работа, независимо каква е тя, минават за сметка на работодателя, който инвестира в наетия време и усилия, за да го подготви за работния процес в реална среда. Стажовете тип „носене на кафе" отдавна са отживелица, защото бизнесът има нужда от качествени кадри и то такива, които могат бързо да влязат в ритъм. Високото заплащане идва много след това. И ако мнозина твърдят, че 1000 лева изобщо не е висока заплата, фактът, че е над средната за страната, говори друго - реалните заплати са по-ниски дори и за хора с дългогодишен опит. Тръгването с голямата кошница води до разочарование, а колкото и да обвиняваме държавата за безработицата, истината е, че справянето с проблема зависи от всеки.
Ако на 25 години не си подготвен да предлагаш качествен труд, на 30 все още може само да си мечтаеш за качествено заплащане.
... "А мечтаните работни места са притиснати от недостига на подготвени кадри"... Статията трябваше да започва и да завършва с това изречение.
Изобщо не съм съгласна със статията. Какво са ви виновни младите, че не искат да живеят в мизерия. И да ви кажа, с тези заплати пак ще живеят при мама и тате.Стига вече с този ком6низъм, избийте си го от главите, че някой е длъжен да ви работи безплатно. И тук младите хора са на квартира , плащат наеми и т.н. Другата причина е, че кариерно развитие почти нямА. За сведение на любопитните, не съм представител на тази рупа хора, описани в статията
Denn, на какъвто и да се правиш, си пролетарий, та дрънкаш. Знаеш ли, има си особени изрази, особени действия, да не говорим за произход....Вероятно, искаш да знаеш какво те издаде?!? "...не сме длъжни да ви работим.." НИЕ на ВАС?!?
Бизнесът в България да вземе да отделя по-малко печалба за себе си, а повече за работниците си, които му изкарват печалбата. Колкото и да философствате няма как младите да ходят на работа, а след плащането на сметките си да не им останат два лева за кафе. Никоя философска теория за смисъла от безвъзмездното бачкане не може да надвие унизителния живот, на който са подложени работещите бедни.
@Белка§Стрелка, ама и годината вече не е 2004-а. ;)
Мила моя, Пенелопо. Аз съм пролетарий да, това лошо ли е? Ти може би си друга класа и работиш за без пари, чудесно. Аз не смятам, че младия човек трябва да работи за 500 лв и да се радва, ти като смяташ така, ок. Един ден като имаш деца им развивай тези теории, сигурна съм, че ще те оценят по достойнство
А, конкретно към моята любима, Пенелопа, нямам финансов проблем, защото съм лекар в ЕU, но не смятам, че трябва да се работи без пари. Виж, в кои държави работят на този принцип и сама се замисли (ако можеш), дали би живяла там
Аз пък си мечтая моето дете като порастне да не се налага да я издържам до 50 - годишната и възраст. Придобива стаж и умения като за доцент и да получава заплата, като на мияч на чинии в Германия
В БГ е масово явление човек да работи и пак едвам да свързва двата края, т.нар. "работещи бедни". На работодателите най-често изобщо не им пука и редовно казват - "Като не ти изнася, напускай!". От друга страна, повечето хора просто търпят - отчасти от страх да не загубят и малкото, което имат, отчасти поради пасивност, както и нежелание да се сблъскат с неизвестността ако напуснат. А истинското решение е просто да им теглиш една майна и да заминеш натам, където е по-добре за тебе. В началото е трудно, но скоро инвестицията се отплаща. На когото не му стиска, да продължава да слугува на балканските сатрапи.
Аз пък съм щастлив милионер!!!И съм Българин работил от 1982,работил съм и за 400лв през далечната 1982 и за 6000 лв през 1986/ама в Норвегия,а в Гренландия съм работил и за 10000лева месечно!!Когато започнах работа изкарвах повече от родителите си за месец!Баща ми беше директор майка ми началник и двамата вземаха общо 400лв а аз 800!!!А когато отидох в Скандинавието почнах да правя по 100 хиляди на година!!!И това през 1987!!!През 2005се прибрах окончателно в БГ и сега съм вносител на техника и съм предоволен!!!
Отивам да си направя сепуко и харакири едновременно, my darling. В крайна сметка, ако искате даже давайте пари, за да работите, за някой няма лошо. Прав си с хора- безделници няма смисъл да се спори, те разбират и знаят всичко.Дерзайте професионално и целувки
Ха ха ха ...какво празнословие, особено Мако! Мисля, че една причина за сегашното дередже на България е многословното празнодумие и безхаберното бездействие на гражданите. На думи всички сте силни, особено имайки Гугъл търсачката под ръка, а на дела....то се вижда!
Мако, имаш някакъв вопиющ комплекс - може би малко йога или по една малка гроздова вечер преди лягане ще помогнат поне да го забравиш за малко.
Га бех на 18 умирах да бачкам - да имам собствени доходи, да се докажа, да се развивам. След известно буксуване (всички помним, колко ялови бяха 90-те тъдява) настъпи едно, км, изстрелване, буквално, излизайки из широкия свят и всичко последвало - всичко, което научих и стана моя силна страна, всичката извършена работа, контакти, всичко което ме е обогатило... Много далеч от това нещо, което мнозинството дефинира като "работа".... Е, тази година аз се пенсионирах. За пенсионирането - така както аз си го разбирам - живота да е едно голямо удоволствие... И не както ги гледах навремето европейските пенсионери - с нови коли, висят по ресторанти и харчат сякаш утре ше издумкат. Съжалявах ги тия хора - сбръчкани, с нефункциониращи полови органи, сбутани в себе си егоисти... Съвсем не. Просто съвсем честно пред себе си осъзнах, че скам да видя Пном Пен, да ловя с инуити полярни зайци, да помогна на стартиращи млади хора да оформят правилното отношение към понятията работа, доход, свободно време, стойност... Затова съм на мнението, че в младите хора трябва страшно много да се инвестира, разбира се, в тези които го заслужават. А има много такива. Макар че като гледам, глобална е тенденцията на нищоправенето сред младите.