Най-трудно по време на Евровизия им е на македонците - не им е лесно да решат кой от 26-те си представители на финала да подкрепят. Подобна е ситуацията и с българите на Евро 2016.
Тъй като родният национален отбор вече 12 години е без загуба на европейски първенства, единствено Португалия, която се промъкна до финала с 1 победа в редовното време, е обект на подигравки.
Иначе родните фенове са за "всички останали". И тъй като тези всички останали играят и един срещу друг, драмата е пълна, а противопоставянето е по-ожесточено от споровете "Левски - ЦСКА" и "Миньор - Металург".
При липсата на клубен футбол у нас, като изключим няколкото разновидности на ЦСКА, родният футболен запалянко мигновено припозна различните национални гарнитури като свой клубен отбор.
Все пак е доста по-секси да си от Исландия, отколкото от "Лудогорец".
На Европейското няма шанс Германия да се обедини с Австрия и Швейцария и да заиграе като "Холандия 2016" - за разлика от българската Първа лига, където всичко е възможно.
Освен това има още една положителна страна, особено за всички, които се събудиха испанци в първия ден на Мондиал '2014 и си легнаха германци вечерта след финала.
Докато в родния футбол дори "Лудогорец" не можа да се наложи като национална кауза, то по време на Европейското никой няма да забележи, ако днес сте исландци, а утре говорите за маншафта в първо лице, единствено число.
Така най-сетне можете да водите блицкриг, поне докато маншафтът не забрави, че за да бие, трябва да вкара гол, за да не поеме преждевременно към флюгцойга. Но отново не всичко е загубено, дори и подкрепяният от вас национален отбор да е загубил.
Първо споменете съдията, майка му, после всичките му роднини от женски род, след това цялата нация на победителя, начело с премиера или президента им. След това обвинете времето - жега, студ, дъжд, вятър, високо атмосферно налягане. Нищо че то е еднакво за двата отбора.
Виновни, разбира се, са и организаторите, най-вече страната домакин, но също така УЕФА, ФИФА, ЕК, персонално Юнкер, ЕС, НАТО и Международният валутен фонд, чиято шефка неслучайно е французойка.
Задължително отбележете броя на арабите и африканците в противниковия отбор, наблягайки на черния цвят.
Нищо, че през останалото време сте умни и красиви, толерантни към гейовете и малцинствата или защитаващи бежанците.
Толерантността е важна, но когато "черен негър от Африка" играе за Франция и цената му приближи 100 млн. евро, никой не може да го обяви за бежанец или малцинство, нали?
Ако родните фенове на германския футбол имаха немски паспорти, щяха да са готови гласоподаватели на "Алтернатива за Германия". Нещо като Динко, само дето нямаше да викат "Гоу бак Търки", че току-виж Йозил си тръгнал и оставил "немската машина" тотално безпомощна.
Това може би е причината и Швейцария, която е любима във всички останали сфери, да отстъпва мястото си на Исландия в любовта на феновете. С всичките тези албанци в отбора как да викаш за тях?
Колкото до футбола, той е велика игра именно защото се броят головете, а не статусите във Фейсбук.
Победителят се определя от публиката само на Евровизия.
А финалът на Евро 2016 си прилича с Евровизия само по това, че никой няма да го гледа, но всички ще го коментират. Точно както става и с Роналдо, когото никой не харесва, но всички говорят за него.
