Преди около две седмици, в разгара на скандалите около случая с убийството на Мирослава от Перник, Иван Костов заяви пред Нова Тв, че подозира, че полицията стои по някакъв начин зад убийството на момичето. Костов не даде подробности, свързани с подозрението му, но зададе 10 въпроса, като например защо, след като е заподозрян за участие в умъртвяването на Мирослава, самоубилият се пред полицаи в дома си Стойчо Стоев не е разпитан пред съдия.
Стоев посочи като физически извършител Марио Любенов, който в момента е единственият заподозрян (с претенции за шизофрения). При гледане на мярката му за неотклонение съдията заявява, че върху един от пликовете с писма за искане на откуп има отпечатък, който не е нито негов, нито на Стоев. На кого е този отпечатък, след като няма данни да има трети участник, заяви миналата седмица Красимир Ципов, председател на временната парламентарна комисия, съставена само от депутати на ГЕРБ, която проверява казуса в Перник.
Ципов уточни и че "фактически" обвинителен акт срещу Марио Любенов се очаква да бъде внесен в съда до средата на годината.
Докато сме в очакване, днес Костов и депутати от други парламентарни групи, включително от левицата, създадоха алтернативна комисия с мотива, че в официалната съставът е еднопартиен и няма как четирима представители на ГЕРБ, работили в МВР, да изготвят доклад, уличаващ техни бивши колеги.
Няма как, съгласни сме, но какво би могла да направи и контракомисията, освен евентуално да отключи разпространяването на информация, различна от официалната. Каква сила може да има тази информация, освен евентуално да ни убеди в нещо, но не и да убеди съда? До там стигат резултатите на МВР и прокуратурата.
Очаква се членовете на новата комисия да влязат в ролята на частни детективи и да посетят Перник, за да се срещнат с хора, които са незасегнати от разследването на ГЕРБ. „Ще разследваме факти и обстоятелства, които не попадат в полезрението на официалната комисия, защото се създава дефицит на достоверност", обясни червеният депутат Михаил Миков.
Каква стойност обаче биха могли да имат разказите на хора от Перник пред депутати от алтернативната комисия. И откъде точно идва дефицитът на достоверност?
През октовмри миналата година една новина бе подмината тихомълком, а с нея се обяснява защо каквато и да било парламентарна комисия - ако ще и най-добрият разследващ журналист да бъде вербуван за нея - не би могла да отговори на никакви въпроси, свързани с дадено разследване.
След решение на Конституционния съд (КС), взето с минимума от 7 гласа "за", от правилника на парламента отпадна задължението всички държавни органи, длъжностни лица и граждани да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на анкети, проучвания и изслушвания, дори когато те са следствена тайна.
Така се стига до няколко абсурда, писа тогава Доротея Дачкова от в. „Сега", един от които народните представители да се ползват с по-малко доверие от разследващите полицаи и другите служители на изпълнителната власт. „От държавното обвинение и МВР ще могат "услужливо" да предоставят информация за едни разследвания, а за други да отказват", посочи Дачкова.
Така че дори да съществува контракомисия за казуса в Перник, това не значи, че някой ще й любезничи с информация. Единствения извор на истина остават данните на МВР и прокуратурата (миналата седмица комисията на Ципов изслуша окръжния прокурор на Перник Пламен Найденов, който след два часа обяснения отказа коментар пред медиите с мотива, че изслушването му не е пред тях).
Възможността на депутатите да следят за проблемите при изпълнение на полицейски операции, организацията на разследванията и въобще дейността на службите на МВР и ДАНС е толкова ограничена, че е наивно да смятаме, че комисията на Костов ще извади случая „Мирослава" от затворения кръг на ГЕРБ. Всяка друга информация ще има силата на вестникарска дописка.
А дори политическият образ Костов да не беше все още толкова демонизиран, кой може да ни убеди, че името на едно убито момиче не се използва пак за имидж?
