"Опасни връзки" и виконт А.Д.

В началото на тази седмица громоляха камъни, откъртени от прескъпия на две пълномандатни правителства хидровъзел „Цанков камък". В края й четем романа „Опасни връзки" - почти като по Шодерло дьо Лакло...В ролята на виконт дьо Валмон не е Джон Малкович. Впрочем, пълното заглавие на романа е „Опасни връзки или писма, събрани от определен кръг частни лица и публикувани за поука на други".

В нашия случай лидерът на партията ДПС пише „Открито писмо до Мадам В", в което не назовава нито едно име - на медия или журналист. Последните абзаци на писмото той използва:а) за да даде своето обяснение за „Цанков камък" и хонорара си от 1.5 млн. лева, б) да покаже сила, в) да заплаши отвъд писмото. А адресатът на писмото не е само (не)назованата мадам.

Също като в романа на абат дьо Лакло писмото е похват, елемент от интригата и участник в историята, която тепърва ще се развива отвъд полето на медии и междуличностни отношения. Няма какво толкова да се анализира едно писмо, било то и на Ахмед Доган. Всяко такова повествование има три аспекта -  денотативен (когато значението се разчита буквално), формален (реториката, стилистиката) и материален (почерк, следи някакви - от сълзи, червило...) Последният, то се знай, отпада.

Това е начинът на комуникация на Доган с Другите-извън-сараите. Говори рядко и предвкусва как месеци наред ще тълкуват думите му. Сардонично забавление. И самотно. „По-силно е от мен...", казваше виконт дьо Валмон.

Любопитното е, че точно когато се разсмърдя този скандал в съботния ден Юзеирковците отново заявиха за себе си. След като от близо месец се знае, че братята ще правят някаква си партийка ОТОМАН, пак писнаха зурлите, че ще я създават.

Как така се каниха, каниха тия смешници и точно сега стана тая работа? Просто съвпадение. Даже са решили да дразднят нарочно с датата за партията - на Разпети петък ще е. Трагичното ще е, ако някой вземе тия двамцата, дето записват хора за партийни членове срещу някоя десетачка, насериозно. Или пак почне да се дудне в сутрешните блокове за някакви митични заплахи за националната сигурност.

Да, медиите наистина са „филтри и проекции на света", както казва Ноам Чомски в книгата си „Каквото кажем, става". Но не са светът.

Най-тъпото ще е сега писмото на Доган да „проектира" антитурска омраза. Ето, Волен Сидеров вече се обади - в съботния „Сеизмограф". След като не сме му чули гласа от референдума с новините на турски и обясненията за случката, когато, както писаха немските медии, злоупотребил с алкохол и вдигнал скандала в „Луфтханза". Беше поканен за антикризисните мерки, а говори за величието на Бойко Борисов, срещу „Труд" и срещу Доган.

Ей така  ВМРО се чувстваха значими, като истеризираха частния случай „Спаска Митрова". Но след като чух външния министър Николай Младенов на парламентарния контрол, се успокоих - той здравомислещо призова да не се стига до фалцетно пеене в тая работа. Обаче ако няма мразене между България и Македония от какъв зор да съществува ВМРО? Гледам, че се преобуват - вече водят пенсионери на протест пред ДКЕВР...

Информационният басейн тази седмица беше завирен с още тлъсти шарани. Разбрахме, че може и да нямаме армия и необходимото й снаряжение и въоръжение, но сделките на военното министерство при тройната коалиция струват почти милиард лева. Щетите от разпродажбите на техника и земи вероятно също са толкова. Изобщо МО е една пепел от рози. На този фон става излишно писането на каквато и да е военна доктрина - освен тази да положим оръжието. Имаме си пушки, от папура дръжки...Ура, ура, ура!

Мерките АнтиКриза дори не си струва да ги споменаваме. Те вървят под надслова „На кой да направим повече клизми?" и слабителният им ефект ще е ясен съвсем скоро - в началото на Страстната седмица. Предстоящото очищение е съпроводено от молбата на премиера Борисов, който иска да му дадем година и половина...Ми то повече от половината мандат ще си иде в една гола вяра, г-н Борисов. А после са президентските избори, вие за тях ли нещо...

В Евангелието се казва, че вярата има свойството да повдига планини. Но вярата на българите очевидно стига само за да омете някои от върховете и да покачи там други. А Стъклената планина си стои.