Три прогнозни варианта за населението на България до 2040 г. са разработили учените от Департамент "Демография" към Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) при БАН по проект с мерки за преодоляването на демографската криза в България, възложен от Министерския съвет на БАН.
Според най-лошия възпожен вариан до 2040 г., наречен инерционен, в който "нищо не се прави и всичко продължава, както е в момента" и не са взети никакви мерки за справяне с проблема, населението на България ще падне до 5 860 000 души.
Според втория вариант, при който са приложени част от мерките за справяне, в България към 2040 г. ще има 6 520 000 души.
При най-оптималния вариант, в който всички мерки са приложени и са дали добри резултати, населението на страната дотогава ще остане около 6 750 000 души. Проф. Антоанета Христова, директор на ИИНЧ, обаче го определи като доста нереалистичен. За да бъде постигнат той, трябва да се постигне консенсус между партиите за устойчивото им прилагане във времето.
В проекта е заложена и прогноза за развитието на България до 2040 г., които да разглеждат ефекта различните мерки за преодоляване на демографската криза, заложени в проекта.
Един от изводите от проекта е, че независимо от прилаганите мерки, в следващите години населението на страната тенденциозно ще намалява при всяко положение. Това не трябва да бъде новина, която се повтаря постоянно, а новина е какви мерки се предприемат за преодоляване на негативните демографски тенденции, заяви проф. Христова.
По нейни думи думата "изчезване" не съответства на състоянието на българската популация в следващите няколко десетилетия, тъй като броят на децата, родени от жена във фертилна възраст, средно е 1,5, а прогнозата е към 2040 г. да е средно 1,83, което опровергава тезите за отмирането на българите като народ.
"При тази малка разлика не можем да допуснем, че "раждаемостта е ключът към промяната на демографските тенденции", заяви проф. Антоанета Христова.
По думите й раждаемостта у нас занапред може да се повиши от завръщането на българите, отишли в чужбина след 1989 г., както и от други общности, близки до нашата култура.
Прогнозата за структурата на населението към 2040 г. и при благоприятния и при неблагоприятния вариант предвижда да се увеличава населението, което е във "висока възраст", каза проф. Христова. Тя добави, че затова трябва да има специални политики към това население, за да може то да е по-дълго време на пазара на труда.
На практика населението на страната не зависи от демографските процеси, свързани с естествената смяна на поколенията, тъй като то включва освен раждаемост и смъртност, също така и влизат и сложните миграционни движения, които са особено актуални за нашата страна през последните десетилетия, обясни проф. Кремена Борисова.
В проекта се отчита като ключов фактор в случая миграцията заради разликите в заплащането в България и в страните от ЕС, а около 1/4 от българите обмислят в един или друг момент да напуснат страната.
