Съмнения за плагиатство в проект за 35 000 евро

Авторите на енциклопедичния труд "Българският буквар: 200 години в първи клас" Антон Стайков и Свобода Цекова твърдят, че книгата им е употребена за плагиатство в доклад по изследователски проект за 35 000 евро.

Става дума за проекта "Да отгледаш ксенофоб, застъпническа кампания за толерантно образование", която се финансира от EEC Grants, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Проектът се изпълнява от Сдружение "Политологичен център" София и Фондация "Институт за креативни граждански стратегии".

Първата дейност по проекта представлява "Скрийнинг за толерантност и човешки права" - интердисциплинарно изследване на визуалното и текстово съдържанбие на учебниците за начален образователен етап в България.

Авторът на доклада по изследването е Ани Маринова, която си е поставила за цел да съпостави българските учебници с тези от различни европейски държави с цел да докаже хипотезата, че "учебното съдържание за началния етап в българския образователен цикъл не обучава децата в толерантност към различните и уязвимите групи, не ги запознава с разнообразието от етноси, раси, религии, култури, с хората с физически и умствени затруднения".

Оказва се, че основната база на историческата справка от изследването е именно книгата на Антон Стайков и Свобода Цекова, издадена през 2015 г. от "Просвета" - изследване на най-интересните български буквари от 1824 до 2014 г.

Техният труд е цитиран общо 12 пъти в рамките на 10 страници от анализа на Маринова.

Сравнението с публично достъпните откъси от книгата на Стайков и Цекова показва още, че отделни пасажи от "Българският буквар..." са преразказани свободно и без позоваване в доклада за скрийнинг "Да отгледаш ксенофоб" (в частта за "Рибния буквар" на Петър Берон").

"Преди седмица случайно ни попадна доклад от проекта "Да отгледаш ксенофоб", финансиран от EEA Grants, в който авторските текстове от книгата ни "Българският буквар. 200 години в първи клас" са буквално преписани. Части от книгата са преснимани. Резултатите от нашите изследвания са представени като открития на Ани Маринова, авторка на този сегмент от проекта", пише Антон Стайков.

Той твърди, че Маринова не е приложила приетите задължителни стандарти за цитиране и за референции към текстови и визуален материал.

На страница 14 от изследването на Ани Маринова, например, е публикувана част от страница с две изображения от книгата на Стайков и Цекова, заедно с текста под тях със запазено графичното оформление на изданието на "Просвета", но книгата "Българският буквар. 200 години в първи клас" не се посочва като източник на изображенията. На други места разположението на снимките в труда на Маринова напомня силно за разположението им в книгата на двамата автори.

Самото събиране на материалите в "Българския буквар..." на Антон Стайков и Свобода Цекова е сериозно предизвикателство, пише в анотацията на книгата им.

"Дори в големите библиотеки много от тях липсват или са архивирани под етикета "пълна недостъпност". Затова "Българският буквар" съчетава чертите на картинна енциклопедия и сборник с кратки любопитни статии", пишат още авторите.

При представянето на книгата в БНТ през март 2015 г. Свобода Цекова разказва, че до Възраждането всички буквари са проследени и архивирани - практика, която прекъсва през следващите десетилетия.

Поради тази причина много от ценните екземпляри в книгата са събирани от приятели и служители в читалища и библиотеки, които са им помогнали в работата.

Според Закона за авторското право и сродните му права, авторите и издателите на всякакви отпечатани произведения имат право на компенсационно възнаграждение, когато тези произведения се възпроизвеждат по репрографски начин за лично използване, при условията на чл. 25, ал. 1, т. 1.