Кои са най-важните въпроси, които (би трябвало) да решат най-напред бъдещите управници, кои - до края на мандата. Обърнахме се към експерти и организации в различни сфери с пет въпроса.
Започнахме на 14 април с темата „Икономика" и отговорите на изпълнителния директор на Българската стопанска камара Божидар Данев. Днес темата е „Съдебна система", а позицията си споделя съдия Таня Маринова, председател на Съюза на съдиите в България.
Очакваме и компетентни мнения от вас, нашите читатели!
Какво е най-спешното, което трябва да се направи в съдебната система?
Най-спешното, която трябва да се промени в съдебната система е да се промени управлението, така че да не се допуска политическо и икономическо влияние върху съда.
Това налага незабавни промени в Закона за съдебната власт, като се приведе структурата на Висшия съдебен съвет в съответствие със стандарта, изискващ той да бъде съставен от "значително мнозинство" от съдии, избрани от съдии (виж Становище № 10/07 г. на Консултативния съвет на европейските съдии) чрез отделяне на администрирането на съдиите от това на прокурорите и следователите и превръщането на парламентарната квота в обществена:
ВСС да се раздели на две камари - съдийска (6 съдии, избрани от съдии, и 5-има членове от обществената квота) и прокурорска (4-има прокурори и 1 следовател, избрани от колегите си, и 6 - от обществената квота); да се предвиди задължение за номиниране на кандидати за членове на ВСС от парламентарната квота само от професионални, неправителствени организации и университети.
Трябва да се въведе по-голямо самоуправление на съдиите и преки избори на тяхната квота във ВСС на принципа „един съдия-един глас". Той да се прилага и при избора на председатели на съдилища. Статутът на административните ръководители също трябва да бъде реформиран, за да се ограничи способността им да влияят на отделните съдии.
Нужни са промени в модела и съдържанието на атестациите (които периодично се правят на съдии, прокурори и следователи - бел.ред), така че да постигат оценка на качеството на работата на съдиите и да се гарантира случайното разпределяне на делата (по тези въпроси препоръките са в доклада на ЕК от 18.07.2012 г.).
Неотложна е реформата на прокуратурата, така че да се гарантират нейната ефективност и независимостта й по отношение на МВР и други форми на политически и икономически натиск, както и специфичната професионална независимост на отделните прокурори.
Висшият съдебен съвет трябва незабавно да извърши планиране на човешките и материални ресурси на съдебната система, така че да се постигне равномерна натовареност при разумна норма и оптимизация на съдебната география.
Какво трябва да стане до края на мандата?
До края на мандата трябва да се проведе така очертаната чрез промените в ЗСВ реформа на съдебната система, като се достигне до качествено подобряване на правораздаването.
Каква е най-голямата грешка, която може да бъде допусната?
Най-голямата грешка ще е да се запази структурата на управление на съдебната система, като се разчита, че ще се изберат по-добри членове на ВСС или председатели на съдилища, които ще променят нещо при сегашните им правомощия. Практиката показа, че при липса на обществен контрол това не може да се случи, защото политическите сили имат интерес от влияние върху съдебната система.
За кое е необходимо съгласие на всички политически сили?
Необходимо е съгласието на всички политически сили за промяна в Конституцията, за да се намали политическата квота във ВСС, като се замени с обществена, така че да се постигне реална независимост на съдебната власт.
Оптимист или песимист?
Умерен оптимист съм. Все повече хора, включително някои политици, разбират, че не само европейските институции, но и обществото изисква от тях да предприемат промените, насочени към качествено и независимо правосъдие.
