10 ноември 1989 г. е датата, на която дългогодишния генерален секретар на БКП Тодор Живков е свален. Това е началото на демократичните промени в България.
На пленум на Централния комитет на партията, след 33 години управление Живков е освободен. Ден преди това в Германия е съборена Берлинската стена.
Всъщност Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.
Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и Андрей Луканов. Техните мотиви обаче не са били демократичното развитие на България.
Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са информирани. Новината се разпростира и извън заседанието. На пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи.
Новият генерален секретар е Петър Младенов. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.
На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет.
По-късно с решение на парламента критиката към правителството вече не е престъпление. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно - на 11-13 декември
Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.
Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г.
Първите избори след промените са през месец юни 1990 година в България. Те обаче не се считат за пример за демокрация заради манипулации.
През годините Тодор Живков многократно е изправен пред съда, държан е и под домашен арест, но така и не се стига до присъда.
Той умира на 5 август 1998 година. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.
Това всичко е ясно - само не разбрах от онова скрито интервю на Живков, дето го извадиха чак след десет години - Кои са тези "щуките" и какви са тези - "шараните"?
Въобще, прав бе Андрей, когато наричаше Живков “гангстерът”, “кръстникът”...“ -------------------------------------------------------------------- #КОЙ?# Андрей бе?!?
Аааа Андрей Лукавия - кръсникааа..!
От освобождението на България, или от средата на 19-ти век ако щете, до 1944 година - у нас са се раждали великани. Хора обикновени на ръст но титани в делата и мислите си. Или хора със съвсем обикновен живот, които обаче, когато е трябвало да го дадат за нещо важно, са го правили без да се замислят и без съжаления. Мога да започна да цитирам имената им днес, а да свърша утре и пак да съм забравил някой или въобще да не съм чул за него... След този период раждането на великани в България се прекратява веднъж завинаги.
Раждането на великани у нас никога не е преставало. Но е почти невъзможно да се проявят като такива в условията на гражданска война, в каквато се намираме някъде от 20-те години на миналия век. И въобще светът и летоброенето не започват от 1944 г., както на някои им се струва или им се ще.
Никаква "катастрофа" нямаше на 10-ти ноември 1989 г. Думата беше измислена, защото се оказа изключително удобна да послужи като повод за т.нар. "реформи", които последваха след това. А пък тяхната единствена цел беше партийните секретари да се превърнат в едри собственици, рентиери и капиталисти. Започна неистов вой против държавата и всичко свързано с това понятие. Започна невиждано по размери и стойност разграбване на държавна собственост. В резултат - катастрофата вече е факт. Но ....., важното е, че има банани. А за маймуните, липсата на банани /каквито при соца пускаха няколко пъти годишно/ си е наистина катастрофа.
ЕДНА БЪЛГАРКА Най- случайно в тълпата един ден го открих. Той вървеше след мене беше странен и тих. Със костюм и със риза на червено каре. И изглеждаше външно доста добре. Бе шейсет и четвърта. БКП бе на власт. Аз бях млада и готина. Бях красавица аз. Един ден спрях внезапно –той се блъсна във мен, беше толкова жалък, и страхлив, и смутен. -Как се казваш? – попитах.Той ми каза с тих глас... /Но сега не цитирам това име пред вас./ И така се започна нашта странна любов , за която, оказа се, той не беше готов. Беше влюбен до лудост, /тоест – до уши/. Една нощ го поканих и със мен съгреши. Като мъж беше нула, но с това ме плени. Беше страшно послушен четиридесет дни. На четирсет и първия забременях и той, милия, духна моментално от страх, нарушила бях всъщност този негов комфорт и какво да се прави – нелегален аборт. После той пак пристигна, плака, кле се... Простих. Бяхме шумна компания.Той бе винаги тих... Тайно слушахме Бийтълс /имах плочата аз/. И разправяхме вицове за бай Тошо на глас. Един ден позвъниха. И от къщи – навън - ме прибраха в участъка / сякаш всичко бе сън/. Показания писах, всичко аз си признах – два шамара и после си умираш от страх. И направо във Белене. С още трима от нас. Чак тогава загряхме, че не сме били в час. И че моят любовник толкоз нежен и мил, бил доносник, а може - и ченге да е бил. Мина време...Разбира се мен ме пуснаха...Но... Цял живот ме преследваше това страшно петно. -Мили боже!- си виках. -И защо? До кога? На децата ми даже легна тази дамга... А пък той бе изчезнал, в дън земя се покри. И след толкоз години го забравих дори... * След десети ноември уж дойдохме на власт / не че имам претенции за заслуги и аз/ ала всеки побърза да се вреди, а пак си останах както преди. Но сега – безработна. Жалка.Стара. И зла. Ровя в кофите тайно, бърша чужди стъкла, а децата в чужбина не се сещат за мен, и мъжът ми почина –от живота сломен. И случайно в неделя на екрана видях: Кого мислите? - Него! Моят сън. Моят грях! Боядисан, наконтен – но безкрайно познат. Политически лидер и депутат. И говори човекът без всякакъв срам: “Да разкрием ченгетата, да ги махнем от там, дето те са се скрили и конците държат... До кога – пита гневно – те сред нас ще стоят?” Аз го слушам...И плача...И крещя в тоз момент. Ще отида, си казвам, в този наш Парламент. Ще им кажа, че той е мошенник голям. А пък те незабавно ще го махнат от там. И отидох... И казах... “Дайте - казват –адрес.” Дадох... Беше във вторник. И пристигнаха днес. Позвъниха внезапно. И аз всичко разбрах. Два шамара - и после си умираш от страх. “Няма!.. Няма!..” – ги молех...Знаех – няма шега. “Ще си трая! Ще бъда гроб от сега...” “За това става дума!” -Бръкна в десния джоб.- “Ще ти тегля куршума и ще гниеш във гроб!” Ох... Макар изтерзана, и превърната в скот, аз все пак го обичам този жалък живот. И хитреца , подлеца ще е вечно на власт. А пък аз ще си трая и ще плача без глас...
Силно е разочарованието, когато установиш колко лесно може да се поддържа гражданската война у нас. Ако трябва да "засилим огъня", може само да се припомнят думите, които Антон Страшимиров е написал в позива си след Септемврийското възстание през 1923 г. - " ....клаха народа си както и турчин не го е клал ...." Изглежда, че психологията и душевността на българина силно наподобява тази на населението в южна Италия и Сицилия. Италиано-сицилианско-мафиотският манталитет явно много му допада. Единствената мисъл, единствената цел, която си струва, на каквато и да е цена - това е отмъщението, кръвнината. За това и не може да вижда малко по-далеч, не може да планира каквото и да е, дори в средносрочен план, освен ако отмъщението не го изисква. Нищо друго няма пред очите му, освен заветната цел - "да си върне". И така пак и пак и пак ..... все в един и същи цикъл, все в някакъв евтин тв-сериал с поредната сълзлива, южно-италианско-сицилианска сага. Тъжно, наистина!
Мако, Не вървиш с тия евтини номера. Поне пред мен. Заплата за 3-4 кила кремвирши не говори за кой знае колко силно въображение при правене на пропаганда. Както и това - да се бият за чаша мляко ....?!?! Я кажи през кои години е било това. Да не е било веднага след войната, когато сме били на купонна система? Или 1990 г., когато дефицитът беше предизвикан напълно изкуствено? Кажи, Мако. Кажи, щото започна да ми става интересно.
Мако, Ма що не кажеш и за канибализма по времето на соца бе? Начи, мой втори братовчед изчезна в съседното село! Опекли го и го изяли. Глад бе ... глад!!! Виж ся, Мако ли си, Дако ли си или Вако - едно е ясно - По писанията ти се разбира, че си от, или си отроче на номенклатурата от байтошовото време. Ние, дядковците за това сме дядковци, щото някои неща просто ги знаем. Компрендо!? Ако ще пишеш нещо интересно - пиши, стига да е интересно. Ако ще се лигавиш - ОК, пак ще те разберем, но не забравяй, че нещата си имат граници. А границите ги определяме ние. Кои сме ние ли? Ето ти въпрос за домашно?! Айде сега иди и си изпий млякото преди лягане, за да не ти се сърди мама. Нали!?!?