Много ми харесва едно изказване на Теодосий Спасов - че музиката е божествена игра, дадена на човека, за да се развива духовно...
Напълно съгласен. Затова ми става много болно като гледам как родното образование съсипва тази емоция.
Истината е, че в момента в часовете по музика не се слуша музика - пишат се дати и имена, а прашният касетофон се вади от шкафа, ако остане време.
Някой експерт от министерството на образованието изглежда е преценил, че за учениците е по-важно да знаят, че хоралът е едногласно григорианско песнопение на латински език и тем подобни безсмислени факти - отколкото да могат да правят разлика между блус и джаз, щом ги чуят някъде.
Сигурен съм, че чак толкова задълбочени познания в областта на музиката нямат мнозинството наши музиканти и певци, а какво остава с такива подробности да се пълнят детските глави.
Е, при тези условия няма какво да се чудите защо на повечето ученици им е скучно в часовете по музика. Когато вместо да се слушат песни, се пишат никому потребни исторически сухоежбини, няма как да се очаква от тези ученици да имат богата обща музикална култура.
Музикалната култура е култура на слушането, на разпознаването, на усещането, не притежание на определен обем информация за даден изпълнител или жанр. Но за съжаление учебниците по музика, одобрени от министерството на образованието, показват обратното.
Смешното е как предвид обстоятелствата пламенни оратори всеки божи ден вилнеят от телевизионния екран и ламтят за чиста от чалга държава. Стрелят аргумент подир аргумент, пискайки, че в наши дни младото поколения се кефи на мазен поп-фолк и не слуша качествената музика на Миро. Сиреч - младите нищо не разбират от музика.
И това донякъде е така, но за днешния национален музикален манталитет са виновни и авторите на учебниците по музика, които са толкова егоцентрични (определение на министър Игнатов за цялата гилдия автори на учебници), че изобщо трябва да им бъде забранено да се наричат педагози.
Педагогика идва от гръцки и означава ръководство на детското развитие. Тези хора не са педагози, поради простата причина, че това, което пишат не е за детското развитие, а трактат за тяхното величие и знания.
Музикалният манталитет в страната ни е имунизиран срещу други, освен ориенталските стилове; ушите на младите са си изградили музикална пропускливост и не пускат непознати звуци в него. Защото, докато растат, не чуват друго освен масовото в държавата ни. Но няма и откъде да се чуе разнообразна музика, докато в часовете по музика се слушат факти за Елвис Пресли, а не песните му.
Повярвайте ми, повечето млади хора не искат да слушат главно поп-фолк - те са принудени да го правят, защото в периода на изграждане на техните музикални предпочитания, те са били оставяни на произвола на музикалната обстановка в страната.
Кой знае, ако в училище бяха слушали рок и им беше харесал, може би тези, които могат да пеят, биха станали известни рокаджийки, а не придворни на Митко Пайнера.
Както казва Мартин Карбовски: "Ако някой реши да бъде Моцарт у нас, няма да го пуснат в стаята с пианото. Пианото е само за гости..." Бих добавил, че тук Моцарт никога не би и пожелал да влезе в стаята с пианото - той просто не знае какво може да се свири на него.
Нека да свалим манталитета от масата и да се поклатим около плоча на Боб Марли. Време е да изрежем ненужните факти от учебниците и да върнем музиката в часовете по музика.