Ще звучи музика, ще гърмят фойерверки в нощта срещу 1 януари когато България, най-бедната и най-корумпираната държава в Европа, ще поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС.
Така Дженифър Ранкин започва статията си "Облаци от корупция висят над България, докато поема председателството на ЕС" в британският вестник "Гардиън", посветена на българското европредседателство и проблемите с корупцията във властта.
"Повече от десетилетие след присъединяването на България към ЕС, остават отворени въпроси за борбата с корупцията, а присъствието на крайнодесни партии в правителството предизвиква тревога. Според индекса за възприемане на корупцията на "Прозрачност без граници" България категорично е най-корумпираната страна в ЕС", пише изданието.
"Никой в България не преследва политическа корупция. В затвора няма бивши правителствени служители", казва Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията в София.
Според него България е достигнала до етап на установяване на държавна корупция, т. нар. "превзета държава". Докладът на организацията му очертава опустошителна картина на корупцията от върха до дъното на обществото.
Повече от 20 на сто от българите или 1,3 милиона души, се смята, че са участвали в корупционна сделка, като плащане или получаване на подкуп, но в същото време само 72 съдебни дела са завършени през 2015 г., пише "Гардиън".
Изданието коментира, че хората, ангажирани с антикорупцията в България посочват като пример "българското дъщерно дружество на "Лукойл", енергийната компания, собственост на Кремъл, която доставя 100% от вноса на петрол в България".
В статията се посочва, че това е най-голямата българска компания, която се е сдобила с монопола си благодарение на няколко последователни правителства в София, които са приели закони, които обезсърчават конкуренцията.
"Гардиън" определя като мрачна приказка забавянето на разследването на краха на КТБ, четвъртата по големина банка в страната до 2014 г., която изглежда се е разпаднала от вражда между богатия собственик и български политик.
Британската медия отбелязва и че България и Румъния вече повече от 10 години остават обект на специален мониторинг, тъй като все още не могат да покрият европейските норми за правова държава.
"Ясно е, че механизмът е постигнал резултати. България успя да контролира организираната престъпност ", казва Руслан Стефанов, който ръководи програмата за мониторинг на корупцията на Центъра. "Но по отношение на корупцията и съдебната реформа, ги няма резултатите, които ЕС и Брюксел очакваха".
Цитиран е и анонимен старши служител в Европейската комисия, който отхвърля спекулациите, че мониторингът за България и Румъния може да бъде прекратен по политически причини.
"Процесът няма да бъде приключен, докато не се изпълнят всички показатели и всички препоръки в отчетите", казва той.
"Гардиън" все пак отбелязва, че Брюксел не иска разправии със София, тъй като не възприема България за "проблемна страна".
"България не е изправена пред санкции за нарушаване на върховенството на закона, като Полша, нито се противопоставя на квотите за бежанци, като Унгария. Нито пък се нуждае от спасителни мерки за милиарди евро, като Гърция", пише изданието.
Според "Гардиън" от европейска гледна точка най-неприемливо изглежда участието на "ксенофобския коалиционен партньор "Обединени патриоти" в управлението". Припомня се, че лидерът на НФСБ и вицепремиер Валери Симеонов бе признат за виновен по съдебно дело за реч на омразата, в която сравни жените от ромския етнос с улични кучки.
Посочва се и, че министърът на отбраната Красимир Каракачанов е призовал външните граници на Европа да бъдат защитавани чрез "силата на оръжията, ако е необходимо", за да бъдат спрени бежанците.
"Неговата партия, Българското национално движение (има се предвид ВМРО), е "прословуто със системно разпространяване на омраза към съседните народи на Балканите, както с анти-циганската си пропаганда", пише изданието, позовавайки се на доклад на Съвета на Европа.
