Слаби резултати по математика, четене и природни науки отбелязват българските ученици в изследването PISA за 2015 година. Изследването показва, че 37,9% от младежите в България не покриват нивото за грамотност по природни науки. Oбщо 41,5% от учениците на възраст 15 и 16 години могат да четат, но се затрудняват да разбират смисъла на прочетеното.
Изследването е проведено от 14 април до 15 май 2015 г. сред 6363 ученици на 15-16-годишна възраст. В 180 училища юношите са решавали компютърно базиран тест по природни науки, математика и четене. Страната ни е на 45-о място от 72 държави, участвали в изследването.
България попада в група държави с резултат по-нисък от средното за държавите в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Средният резултат на учениците в страната е 446 точки или с 47 по-нисък от средното ОИСР.
Тази година фокус на изследването е науката - дисциплина, която се проявява с все по-голяма роля в икономическия и социален живот в света. От пиенето на болкоуспокояващо до идеята за „балансирано" хранене и избора дали или не да си вземете кола хирбид - науката има все по-широко значение в живота. Тя не се заключва само в периодичната таблица и епруветките, пишат авторите на изследването, а е в основата на почти всеки инструмент, който използваме - от обикновена отварачка за консерви до най-напредналата космическа сонда.
Последно науката е била фокус на изследването през 2006 година.
Министърът на образованието Меглена Кунева посочи, че спрямо тогава резултатите на България са се подобрили. Спрямо 2011 година има влошаване на резултатите, свързани с четенето, но повишаване на тези, които засягат математиката. Само 2.9 процента от учениците са се справили с най-трудните задачи в теста. По функционална грамотност на учениците България е почти на дъното на класацията със страни като Румъния, Кипър и Обединените арабски емирства.
Изследването показва, че учениците в България имат все по-ниска мотивация да се занимават с наука, защото смятат, че тя може да бъде полезна за образованието или кариерата им. Спрямо 2006 година, когато за последен път е изследвано отношението на младежите към науката, се забелязва рязък спад на интереса сред учениците в България. Подобна демотивация се заблюдава в общо 10 държави, сред които Черна гора, Колумбия, Тунис, Тайланд, Германия и Португалия. Все по-малко български ученици откриват и удоволствие от заниманията с наука.
Около 27% от учениците очакват да работят нещо, свързано с наука, като за 6 процента от тях това значи инженерна професия, за около 10% - здравеопазване и около 8% - информация и комуникационни технологии.
Представянето на 15-годишните българчета по математика е близко до това в Аржентина, Румъния и Кипър и е по-ниско от средното за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Българчетата получават 441 точки. В Сингапур, която се отличава с най-висок резултат, учениците изкарват 564 точки. В теста на PISA по математика се изисква учениците да бъдат способни да мислят математически и да ползват математически концепции и инструменти, за да обяснят, опишат и предвидят дадено явление.
Що се отнася до четене, над 40 на 100 от българските ученици на 15-годишна възраст са под нивото на функционалната грамотност. Техните резултати приспадат към нивото, необходимо за базисно разбиране на лесен текст - да посочат каква е темата на текст по познат въпрос и да направят проста връзка между информацията в текста и всекидневни знания. Обикновено става дума за ясно поднесена информация, при която е трудно ученикът да се заблуди. По отношение на четене, нивата на справяне на учениците в България не се отличават от средните за ОИСР.
В световен мащаб притеснително висок брой младежи не успяват да покрият дори най-основните образователни изисквания на Pisa. Страните, в които резултатите са особено добри са Канада, Естония, Финландия, Хонконг, Япония, Макао (Китай) и Сиггапур, където четири на всеки пет 15-годишни се справя отлично в сферата на науката, четенето и математиката.
Данните показват още, че светът вече не е разделен между богати и добре образовани нации и бедни слабо образовани такива. Според изследването всички държави и икономики имат добри ученици, но малка част от тях успяват да се отличат с изключителни резултати.
Цялото изследване можете да разгледате тук.
PISA се провежда на всеки три години сред 15-годишните ученици. Предходното изследване постави България на предпоследното 43-о място в проучването сред 44 държави, проведено в началото на 2012 г. сред 2122 ученици на 15-16 години от 186 училища от цялата страна.
Програмата се осъществява съвместно от ОИСР и от държави, които не членуват в организацията. Началото е поставено през 2000 г., когато е осъществен първият етап на проекта - PISA 2000. В него се включват 43 държави.
PISA се rпровежда през периоди от три години: през 2000, 2003, 2006, 2009, 2012 и 2015 г. Оценяването обхваща три познавателни области: четене, математика и природни науки.
Във всеки етап акцентът се поставя върху една област, а другите две са представени относително по-общо.
PISA се провежда, за да определи доколко 15-годишните ученици, които са в края на задължителното си обучение, са подготвени за съвременното общество на познанието; оцени функционалната грамотност на 15-годишните ученици в областта на четенето, математиката и природните науки.
PISA е ориентирана към бъдещето, към способността на учениците да използват познанията и уменията си в условията на реални житейски ситуации. PISA измерва компетентности, които се приемат като особено важни за самостоятелната обществена реализация и успешната адаптация на младия човек към променящата се реалност.
