Положително отношение, но и сериозна апатия проявяват българите към Македония. Това личи от последното проучване на изследователски център "Тренд", възложено от Андрей Ковачев - член на Европейския парламент от групата на ЕНП. Изследването е проведено в периода между 18 и 26 октомври 2017 г. сред 1005 пълнолетни български граждани по метода "лице в лице".
Доминиращото мнение сред населението у нас е, че политиката на България спрямо западната ни съседка трябва да е приятелска като нейните опити за присъединяване към ЕС и НАТО трябва да бъдат подкрепени.
Така 83% от българите недвусмислено искат приятелски и добросъседски отношения с Македония, докато само 5% смятат, че политиката на София спрямо Скопие трябва да е остра и дистанцирана. Тези нагласи се потвърждават косвено и при оценката на подписания на 1-ви август тази година договор за добросъседство между двете държави. Близо 70% от всички български граждани гледат положително на подписания договор за добросъседство, а само 3% изразяват отрицателно мнение.
Реално обаче се наблюдава също така и висок дял на безразличие по темата за Македония и отношенията на България с нея.
Видима е и подкрепата на българите за присъединяването на югоизточната ни съседка към евроатлантическите структури.
Нещо повече, 70% от всички анкетирани са на мнение, че България трябва да помага на Македония по пътя й към присъединяването й към Европейския съюз и само 14% са на обратното мнение.
Над 90% от акетираните са на мнение, че България и Македония имат общи исторически корени и културно-историческото наследство. Идентичен дял от хората смятат, че Македония е длъжна да брани инетесите на самоопределящите се като българи в Македония.
Това се потвърждава и от изследване на Института за политика. Според него 51% от българите смятат, че с жителите на Македония сме или два близки народа или част от един общ.
91% от българите твърдят, че езикът, който говорим, е един и същ или с общи корени. Само 8% смятат, че български и македонски са различни езици.
В същото време 43% от запитаните признават правото на Македония да самоопределя езика си като самостоятелен. На въпроса дали има македонска нация, различна от българската, 72% отговарят, че македонската нация е създадена през 20-ти век и е близка до българската. Общата нагласа е: една нация, два народа, посочват от института.
Междувременно, отново в изследването на "Тренд", едва 5% пък са на мнение, че решението на комунистическия режим за налагане на македонския език и идентичност в Пиринска Македония в първите години на комунизма е правилно решение. Прави впечатление обаче високият процент (42%) от хората, които не знаят или не могат да преценят, което по-скоро издава слаба запознатост с историческите факти около този процес.
Десет години след присъединяването на България към ЕС нивата на подкрепа към съюза остават сравнително високи и само под една пета смятат, че изборът на България да се присъедини към съюза не е било правилно решение. Това се отчита както на пряк въпрос, така и по косвени индикатори.
Така например само малко над една пета от всички запитани смятат, че в последните 10 години членство на България в ЕС положението в страната се е влошило, докато една трета смятат, че се е подобрило. Най-много хора обаче смятат, че "няма съществени промени в страната".
Практически идентични данни се наблюдават и когато стане дума за населеното място на дадения респондент. При разбивката по тип населено място ясно се забелязва динамика, като в столицата два пъти повече виждат подобрение, отколкото влошаване, докато в селата дяловете са напълно съпоставими.
63% смятат, че изборът на България да се присъедини към ЕС е било правилно решение, докато 19% са на обратното мнение. Основното натрупване сред тази група на скептиците за европейското ни членство са най-вече хората над 60 години.
Въпреки множеството кризи и проблеми сполетели Европейския съюз в последното десетилетие, 41% от всички респонденти смятат, че съюзът се развива в правилна посока, а 31% са на обратното мнение.
Възобновената идея за създаването на обща армия на ЕС пък събира подкрепа от 44% от всички запитани, и малко под една четвърт са на обратното мнение.
В изследването "Тренд" тества и отношението на бъларите към различни държави и институции. Най-високи стойности на положително отношение събира Германия (65%), следвана от Европейския съюз (56%). Русофилските настроения също личат, като мнозинството от хората (51%) декларират положително отношение към Русия, като натрупванията в тази опция идват основно от по-възрастните респонденти.
Най-негативно отношение българите проявяват към Турция, като обяснението трябва да се търси най-вече в историята. Отдалечеността в географско и културно отношение с Китай пък вероятно е основният фактор, 43% от всички запитани да не изразяват ясно отношение към далекоизточната страна, избирайки опцията "нито положително, нито отрицателно".
