Преди три години през декември 2011-а Лудогорец бе абсолютен дебютант в "А" група, който успя да вземе 2:2 като гост на ЦСКА в последния есенен кръг и остана в играта за титлата. Тя щеше да е първа в историята на клуба.
По същото време, пак през декември 2011-а, Реал излезе с 2 т. пред Барселона в преследването на 32-рата си титла.
През декември 2012-а Лудогорец спечели последния си мач за годината с 3:0 у дома над Монтана пред 600 зрители.
През декември 2013-а гостува на 12 декември в Загреб в протоколен мач от Лига Европа пред 3200 запалянковци...
Довечера от 21,45 ч българският шампион излиза в храма на Десеткратния крал на Европа - "Сантяго Бернабеу". Ето толкова е дълъг пътят, изминат от този клуб след появата му на футболната карта през 2011-а.
Лудогорец ще стъпи на свещената трева като отбор, който дори има надежда. Да, вярно - надписът "Сантяго Бернабеу" над входа е малко като Дантевото "Надежда всяка тука оставете вий, що пристъпвате...", но - все пак. При победа Разград отива в Лига Европа напролет. При реми чака Базел да бие Ливърпул в другия мач и пак продължава във втория по сила турнир. При загуба - отпада.
Но едва ли някой прави сметки в лагера на Лудогорец. Фактът, че ще слушаш химна на Шампионската лига в чашата на "Бернабеу" е достатъчна награда за 4 години солиден прогрес.
Това е десертът на цялото европейско блюдо, което Лудогорец сервира за този период.
Насреща няма да е най-мотивираният отбор на света. Реал отдавна се е класирал, вероятно ще почиват няколко от звездите. Но има два стимула, които не бива да бъдат пренебрегвани. И двата са свързани с името, омразно на всеки мадридист - Барса.
Реал е с 18 поредни победи и ако победи Лудогорец ще мине постижението на каталунците, с които сега дели серията - по 18. Световният рекорд от Книгата на Гинес е още далеч, държи го бразилският Коритиба с 24 поредни успеха.
Но все пак Реал да мине Барса в рекорд - това е мотив! А Лудогорец може да остане в историята, независимо, че едва ли това е най-приятният повод да се запишеш в нея...
Кристиано Роналдо сам е поискал да играе, а вероятно ще е и капитан в отсъствието на Икер Касияс и Серхио Рамос. Португалецът не може да се примири, че изостава на цели 3 гола зад Лео Меси в надпреварата по попадения в Шампионската лига. И вижда Лудогорец като мишена...
Но от какво да се плаши българският отбор? От Кристиано? От Реал? От атмосферата?
Напротив - по-добър завършек на годината не може да има.
На "Сантяго Бернабеу" вече ще има и флагче на Лудогорец, както се случва с всеки гост тук. Единственият български тим, играл срещу Реал на неговия терен, е Левски. Мачът през октомври 1979 г. завършва 0:2 с голове на Висенте дел Боске (да, същият) и Лори Кънингам - милионна покупка от английския Уест Бромич.
Двубоят завършва още в 18-ата минута за Бранимир Кочев от Левски, който чупи крак в единоборство с Ули Щилике от Реал. С общ резултат 0:3 "сините" отпадат. Но не се посрамват.
Защото на "Бернабеу" са губили всички грандове на континента - от Милан и Барселона до Манчестър Юнайтед и Байерн. Този стадион е видял финал на Мондиал (1982), четири решителни битки за купата на шампионите и още куп велики мачове и личности във футбола.
Ето затова Лудогорец трябва да се забавлява. Не са много тези, които получават аудиенция в двореца на футбола с Десет купи на шампионите. Останалото са статистики, а те в случая далеч не са най-важни.
