Може да прозвучи смешно и елементарно. Но изминалите седем дни ни преподадоха най-простия урок за футбола - това е игра с топка! Да, очевидно, нали? Спорт, в който важното е кой е по-добър на топка.
Но го кажете на Мъри Стоилов, Джон Хенри и "Титан". Както и на Гара Дембеле...
В началото на седмицата Лотар Матеус доказа на всички "закона". За германския селекционер се изписа тон мастило. Разбирай - за личния му живот, за съпругите му, за характера му, за модните му шалове и изпънати бръчки.
А във вторник Матеус направи за втори път само в пет дни нещо, което предшественикът му не стори за 10 месеца - спечели мач на игрището. С топката.
Хер Лотар може и да е бил само Уелс и Саудитска Арабия досега, но и това е нещо на фона на последните кошмарни месеци, в които не можехме да спечелим срещу никого. По "игра с топка" на Матеус дотук можем да пишем отличен.
После дойде ред на Гара Дембеле. Французинът щял да се жени, но пък пиел много, ама ходил и по нощни клубове, а и не бил щастлив, защото Левски не искал да го продаде...
Ако четеш вестниците и после седнеш да гледаш мача на "сините" в събота, чакаш да видиш на игрището един оклюман и печален Гара, който отбива номера.
А той човекът заби пак три гола и гонеше съперниците по терена с ентусиазма на 2-годишен хлапак на първия си ден в детската градина. Дембеле троши рекордите като солети и с топката доказва, че нищо друго няма значение. И
по една бутилка уиски да пие - за здраве и берекет да е, както се казва. Ако в събота я рита в мрежата, какво значение има!?
Слабоватият човечец с пурата и очилата, който става все по-популярен, научи първия си урок за играта с топката. Джон Хенри стисна победоносно юмруци в петък и стана собственик на един от най-славните футболни клубове в света.
Милиони фенове на Ливърпул също празнуваха и се напиха за "освобождението". След турболентна седмица на безсънни нощи, драми за Холивуд и битки на паркета в съда, дойде време и на истинската работа - на терена. И там шок!
Ливърпул сигурно е стреснал сериозно мистър Хенри, а току-що преодолелите махмурлука запалянковци пак са искали да се напият. Трагична игра и загуба с "технически туш" от Евертън. Играта с топка зачеркна огромните усилия на всички в клуба, транзакцията на някакви си 260 милиона евро над Океана, безсъниците на феновете...
Просто в най-важната част от играта, наречена футбол, все още Ливърпул е на нивото на изпадащ отбор. И 3 милиарда да влязат в клуба, Торес и Джерард трябва да почнат да ритат точно топката, защото за пари точки не дават.
По същото време на ливърпулския кошмар у нас се изигра един от най-вълнуващите мачове за сезона. Черно море и Славия си вкараха пет гола, въпреки че в дълги периоди забравяха, че футболът е игра с топка.
А след мача Венци Стефанов изригна и призова "на оръжие". Не че не е прав човекът - то съдийството на стадион "Тича" по принцип заслужава отделна глава в книгата с абсурди в родния футбол, а в неделя Славия бе ощетен.
Но ни се ще един път след такъв сблъсък и интрига да не чуем призиви за разчекване и обругаване на семейството до девето коляно на рефера. Да чуем отзиви за играта с топката...
И, разбира се, класиката с ЦСКА за десерт. След най-позитивната седмица от управлението си, босовете на "Титан" чуха пак познатия призив "Вън боклуците от ЦСКА!".
Дни преди мача с Калиакра видяха бял свят снимки от наистина мащабен ремонт на Панчарево, а в петък се случи чудо и такъв започна и на "Армията".
И точно когато фенове и медии бяха на път да кажат добри думи за собствениците за първи път от година и половина, дойде ... играта с топка.
Борисов и Иванов гледаха с ужас как неособено евтиният им отбор страда титанично и не може да вкара гол на съперник, който миналия кръг загуби у дома от Академик (без неуважение към този тим). И пак чуха протести и викове срещу управлението си.
Играта с топка се оказа по-силен лакмус от багерите и тухлите на Панчарево, а и от новите три игрища на "Армията".
Защото това е законът на футбола - лицето е на терена с топката. Ако то е грозно, и най-красивото тяло остава недооценено.
