В началото на тази седмица финансистът на Левски Константин Баждеков обяви публично това, за което се говореше отпреди няколко месеца - "сините" ще използват правото си на домакинство в предстоящото "вечно дерби" и ще посрещнат ЦСКА на "Георги Аспарухов".
От принципна гледна точка така и трябва да бъде - отборите да си играят по стадионите, а не на неутрален, какъвто се явява "Васил Левски", и на който преди няколко години бе върнат сблъсък №1 на българския футбол. Съвсем друг е въпросът дали са принципни на "Герена" и дали не правят това, което им изнася, независимо дали рязко контрастира на тяхно действие преди време, както се получава сега.
Когато в края на октомври на 1999 година покойният журналист Румен Янков-Ухото, който по това време бе изпълнителен директор на ЦСКА (а президент бе Любо Пенев - бел. авт.), направи революционната промяна и наложи практиката дербито на България да се играе на клубните стадиони с ограничена квота фенове за гостуващата агитка, от "синия" клуб бяха крайно недоволни.
Мотивът бе, че само така "червените" могли да имат числено предимство по трибуните в поне единия от общо двата шампионатни мача. По това време се наслушахме и начетохме на всякакви вопли как се ограничавал достъпа на много фенове на футбола заради по-малките капацитети на "Армията" и "Герена". Близо 12 години по-късно в Левски удобно забравиха какви са ги говорили и потискани от нелицеприятната реалност се обърнаха срещу собствените си думи (както е ставало много пъти през годините).
Като извадим въпроса от контекста на морала, трябва да подходим с разбиране към Левски. Откакто "вечното дерби" се върна на Националния стадион и беше премахнат квотния принцип, "сините" винаги губят големия мач на едно място - на трибуните. Дори в най-лошото си спортно-техническо състояние ЦСКА е бил подкрепян от по-голямата част от публиката на "Васил Левски".
Независимо кой е домакин с просто око се виждаше как червеното доминира на стадиона. Това бе най-тежкият удар по "синьото" самочувствие, което винаги е било високо на базата на закостенелите и безвъзвратно отминали спомени за "отбора на народа". Този негов "народ" обаче според не едно и две проучвания все повече се топи за сметка на "другия", който противно на всякаква нормална логика увеличава своята маса. И това се признава от все повече левскари.
Някои казват, че през 2008-а година било същото и от страна на ЦСКА. Само че ситуацията е доста по-различна - от "червения" клуб не са обелили и дума сега, защото нямат каквито и да било комплекси по тази тема, докато от Левски упорито настояваха тогава да се играят дербитата на Националния, заради поредния ремонт на терена.
От една гледна точка никой не може да се сърди на Батков, Баждеков, Гонзо и компания. Те си гледат интереса. И като виждат какво е положението в центъра на столицата, е нормално да пожелаят поне веднъж да се почувстват като у дома. А не на гости. Така че какво ли значат някакви си хвърлени в пространството думи едно време? Особено ако отдавна властват двойният стандарт и лицемерния морал...
