„Нямахме късмет”, „Биха ни със случаен гол”, „Играхме добре, не заслужавахме да губим”, „Паднахме, но продължаваме напред”…
Чували ли сте как треньори и футболисти се оправдават по този начин? Има го в чужбина, има го още повече в България, където футболното население отдавна плямпа лишени от всякакъв смисъл клишета. Целта е да се внуши на запалянковците, че отборът им е бил добре подготвен за мача, но – ти да видиш! – нещо взело, че се объркало.
Що за глупост например е „нямахме късмет”? Футболът не е лотария, а игра със своя вътрешна механика.
Работата на треньора е да подготви и конструира играта за уикенда. За това му плащат – да прецени как да изнася топката по най-сигурния начин, как да играе на къси и дълги разстояния, и въобще какви действия да предприеме, които ще завършат с вкарването на гол.
Но понеже Левски, ЦСКА-София и останалите ни отбори в Първа лига отдавна нямат нито един читав нападател, оправданието „нямахме късмет” им идва дюшеш.
Влиза в работа, когато Бабатунде, Нар, Кулма, Венци Христов и останалите пишман-футболисти от атаката се препъват в топката, вместо да вкарат гол. Но това са само неумели действия, а не липса на късмет. Всеки по-подготвен вратар им хваща ударите.
В края на ноември Валери Божинов се издъни на мача Партизан – Войводина, когато първо отигра несериозно едно хубаво положение, а след това уцели греда. След двубоя нашият се вайкаше, че при гредата не му проработил късметът.
Бившият треньор на ЦСКА-София Еди Йорданеску също плака след един мач, че ударили две греди. Но това не е никакъв късмет! Това е зададена посока на удара, завършил в рамката, а не в мрежата.
Късмет ще е, ако изведнъж духне силен вятър и вземе, че отклони топката да влезе във вратата.
Когато Черно море загуби от Левски, треньорът на варненци Георги Иванов-Гонзо развесели всички с откритието, че са паднали с „два случайни гола”.
Като бивш нападател и голмайстор точно Гонзо би трябвало да е наясно, че всеки гол е резултат от поредица от целенасочени действия. Но какво да очакваме от човек като него, който след един мач на Левски се оплакваше от „голяма липса на малшанс”?! Понякога дори само една добре проведена атака е достатъчна за победата, ако на онези отсреща нападението им е калпаво. А на Гонзо нападението точно в този мач го нямаше никакво.
Ами злоупотребите със статистиката?
Преди години тогавашният бос на Левски Тодор Батков изръси чудовищна глупост след загубата от Дебрецен с 0:2 в Будапеща. Адвокатът се изтъпанчи пред журналистите и извади статистическия лист, в който сините имаха 62% владение на топката. После отсече: „Това и Барселона не може да го направи!” Само че, за сведение на Батков, футболът не е цифри, а игра на голове. Кел файда, че си ритал повече топката, без да вкараш?
Но тези проценти влязоха в работа на юриста, който иначе трябваше да обяснява защо нямат читав нападател. Както и какво търси в Левски слаб треньор като Ратко Достанич.
Зле подготвените отбори напълниха футбола ни с още идиотщини като „загубихме, но продължаваме напред”. Къде могат да продължат, извън играта ли? Истината е, че те са се изгубили някъде по пътя.
Не са се възползвали от шансовете, които предлага футболът за съставяне на истински проект за игра. „Продължаваме напред” звучи като другия тъпизъм „Днес не успяхме, но има още мачове”. Със сигурност сте чували и „Играхме добре, не заслужавахме да загубим”. Изтърси го например румънецът Козмин Моци след загубата на Лудогорец от Арсенал с 2:3 в София.
Това всъщност е някакво нескопосано внушение, че победеният отбор не е заслужавал такава съдба, понеже се напънал и дал всичко от себе си. Но какъв друг начин има да спечелиш, освен с игра? Интересно дали Арсен Венгер би се съгласил с това, че Арсенал не е трябвало да победи Лудогорец.
Еди Йорданеску, който разполагаше с пълен набор от оправдания за отблъскващата игра на ЦСКА-София, заяви след загубата от Лудогорец с 1:2 следното: „Нямахме много положения, но и съперникът ни вкара с първия си удар. Втория гол ни го вкараха от статично положение…”
С какво, по дяволите, статичните изпълнения (преки свободни удари, корнери и др.) се различават от всичко останало във футбола?
Йорданеску сигурно знае, но не казва. Тези ситуации се съдържат в правилника на играта именно заради това, че са опасно средство за поразяване на вратата на противника. Що за глупост е головете от тях да бъдат принизявани за сметка на останалите във футбола?
Идва ред и на съдийството.
Вярно е, че често пъти грешките на арбитрите, волни или не, оказват влияние върху резултата. Но в други случаи чуваме вопли за една засада и два корнера. Най-често този вой се разнася от лагерите на слабите отбори. И това е, защото когато си слаб, всяка засада и всеки корнер са ти важни.
Например треньорът на Локомотив (Горна Оряховица) Иван Колев изтърси след поражението с 0:4 срещу Лудогорец, че отборът от Разград бил подпиран от съдиите с „тънки решения”. Но когато са ти вкарали четири гола, най-вероятно става въпрос за допуснати стратегически грешки в играта, а не за спорен арбитраж.
Въобще, крайно време е футболните хора у нас да се замислят какви ги дрънкат. И да говорят повече за играта на футбол, а по-малко за късмета, малшанса, случайните голове и ред други отчайващи глупости.
Със сигурност ще бъде доста по-интересно.
