Липсата на нови герои е стегнала гърлото подобно на слънцето след три часа без питие на плажа в ранния следобед. В страната с три спортни ежедневника, няколко специализирани радиа и тв канала, както и безброй сайтове, посветени основно на футбола, липсват фигурите за големи новини.
Ако Христо Стоичков не бе организирал поредните си кастинги и инициативи с деца, събрали хора от цялата страна, а Димитър Бербатов най-накрая не бе намерил отбор, в който да е титуляр, скуката щеше да е пълна. Камата бе на мястото си в Правец, а Бербатов организира турнирче на Слънчев бряг и там никой не го вадеше от групата. Тези двамата никога не ни омръзват, защото са големи. Около тях е интересно, а в повечето случаи и позитивно.
И толкова.
ЦСКА може да продаде за добри пари Спас Делев. И това сигурно ще е единствената голяма новина на лятото, свързана с българско футболно име. Трансферите на клубовете ни са мижави, а бомбастични (за нашите стандарти) пари се дават само за чужденци. Гара си замина за над 2 милиона, но дали Гаджев ще струва толкова? В ЦСКА с много шум идва Зику, ама тихомълком се прокраднаха няколко български имена на голобради младоци. Дори традиционно силни в изнасянето на поне по един играч на лято Литекс и Славия, сега си кротуват. Шампионът най-много да продаде някой от бразилците си в Турция, а от „белите" няма и кого да си избереш да вземеш.
Скука и сивота. Няма ярки фигури, с което можем да обясним донякъде и сериозната липса на истински новини. Четем за баражи, лицензи, далавери и догадки. А, да - и за дипломата на Гонзо. Все едно някой го интересува дали Пеле и Марадона са седяли мирно на чина, преди да започнат да играят футбол и да стигнат върха. На кого му пука бе хора? Нали Гонзо не е учител, а треньор в Левски. Но като няма друго...
Простата истина е, че липсата на новини ражда изстрели напосоки и нелошо разработени слухове. Сушата за реална информация до голяма степен се утолява с дезинформация.
Реалната новина в българския футбол е, че няма яснота дори колко отбора ще играят в „А" група в дните, в които тимовете вече почват подготовка. Че няколко отбора нямаха лятна пауза, въвлечени във водовъртежа на някакви хаотично протичащи баражи. Новина е, че не се знае дали някой ще предава мачовете и колко пари ще плати за това. Реално и интересно е, че националният отбор е сред малкото в света, който няма насрочени съперници за датите до края на годината. Както и фактът, че селекционерът Матеус още няма яснота дали остава и през есента, а и за другите квалификации.
Това са реалностите, но интересни ли са? И тук героите липсват. Сигурно ви е писнало да четете за най-слабите организатори на света от БФС или за това как клубовете искат 7 милиона за подчертано неинтересните си мачове. Каква е тук новината? Ние това си го знаем.
Но в блатото друго не се случва. Мачовете от аматьорските група са бойки и напечени, но често нямат нищо общо с футбола, а преминават към други спортове. Съответно отразяването им прескача към жанра „сеир".
Националите ни, играещи навън, също са скучни. Най-много Чавдар Янков пак да е качил някое кило, а Валери Божинов да запише още едно безумно клипче с известен (или анонимен) изпълнител. Може и да забъркат Попето с някоя рускиня, но това вече дори не прави впечатление.
И така ще е до подновяването на английската Висша лига и първия мач на Юнайтед. И до следващата проява на онази незабравима осмица. След тях обаче... потоп.