Седем червени картона. Толкова са получили дотук българските отбори Лудогорец, ЦСКА-София, Левски и Славия в турнирите на УЕФА през този сезон.
Шест от тях са за абсолютни глупости - сбивания, блъскане, симулации, тарикатлъци.
Последният червен картон принадлежи на Божидар Чорбаджийски от ЦСКА-София, оставил отбора си с човек по-малко в най-важния момент на мача с Копенхаген в четвъртък вечер. Отборът му водеше с 1:0, бореше се за победата с всички сили. Точно тогава 23-годишният защитник халоса в лицето Даме Н'Дойе от датския тим, точно пред очите на рефера Барт Вертентен.
Арбитърът само това чакаше и без никакво колебание му вдигна червен картон. Всичко за българския отбор приключи в този момент.
Във футбола е така - всяка глупост се заплаща. А на българските футболисти и треньори им дай глупости да правят, особено в турнирите на УЕФА.
Така си вървим вече почти 30 години и няма изгледи за оправяне. Впрочем хрониката на големите простотии във футбола ни след 10 ноември стартира не с кого да е, а със знаменития треньор на националния отбор Иван Вуцов. На мача с Шотландия в София Вуцата наплю тъчрефера заради някаква засада. За това си плати с 4-годишна дисквалификация за всякакъв вид международни футболни срещи.
Плюс глоба за БФС от 25 000 швейцарски франка, след което тръгна лафът, че Вуцов има най-скъпата плюнка в цял свят.
Няколко месеца след това заради наказанието той не можа да води от скамейката българския тим срещу Швейцария в София. Даваше акъл от трибуните, но накрая паднахме с 2:3. Почти опеченото ни участие на Евро-92 замина по дяволите. По причина на същата санкция, като треньор на Локомотив (Пд) за Купата на УЕФА през 1993 г., Вуцата се ослушваше изгонен на трибуните на Олимпийския стадион в Рим срещу Лацио, вместо да води мача от пистата. В тази среща червен картон получи Димитър Васев, задето се сби на терена с Джузепе Синьори.
Пак по същото време младият нападател Георги Донков минаваше за най-перспективния играч на Ботев (Пд), очакваше се да бъде продаден в Испания.
Но на мача срещу Олимпиакос в Атина този футболист, досущ като Вуцов, наплю страничния съдия.
За това му лепнаха три години международна санкция, и трансферът в чужбина отиде по дяволите.
Българската плюнка беше предмет на обсъждане в дисциплинарната комисия на УЕФА и след мача между Левски и Олимпия (Любляна) през лятото на 1994 г. След загубата в първия двубой с 2:3, реваншът в София вървеше при резултат 1:1. На сините им трябваше само още един гол, когато след почивката капитанът им Наско Сираков се нахвърли върху италианския съдия Пиеро Чекарели. За това нападателят получи директен червен картон. Но какво да очакваме от футболист, който не получи никакъв картон предната година, когато си събу гащите пред публиката?
Пред УЕФА арбитърът докладва, че е бил наплют. Сираков получи осем мача наказание и това беше неговото последно участие в турнирите. А Левски падна с 1:2, за което и до днес сините търпят подигравки.
И в ЦСКА ги свършиха същите, когато през 1997 г. се паднаха да играят в квалификациите за Шампионската лига срещу румънския Стяуа. В Букурещ дясното крило Анатоли Нанков направи рядко срещано изпълнение - първо вкара три гола, а след това си изпроси втори жълт и червен картон с никому ненужно нарушение в центъра. Това костваше победата на ЦСКА, тъй като двубоят завърши 3:3. Две седмици след това на „Армията", лишени от най-добрия си играч, цесекарите паднаха с 0:2, без да имат дори едно чисто голово положение. 30 000 зрители излязоха от стадиона като след погребение.
Друг известен футболист от онези години - Адалберт Зафиров, така и не се научи, че ако хванеш някого за гушата, това може да докара много лоши последствия.
След европейския мач между Халмстад и Локомотив (Сф) Зафето тръгна да души съдията от Украйна Василий Мелничук. Не че реферът не си го беше заслужил, но за това футболистът получи две години присъда от УЕФА.
Девет месеца по-късно, вече като футболист на ЦСКА, защитникът роди втори такъв гаф в полуфинала за Купата на България срещу Левски. На „Армията" червените водеха с 2:0, когато Зафиров се опита да отскубне врата и прилежащата му глава от раменете на съперника си Дончо Донев. Беше изгонен, а след това сините стигнаха до бляскав обрат - 4:2.
Прочут кибритлия като Емил Велев-Кокала също влезе в списъка с глупави прояви в най-неподходящия момент. Двубоят в София между Левски и Аалст през есента на 1995 г. вървеше при равенство 1:1, когато Кокала се сби и го изгониха. След това белгийците вкараха още един гол и шансовете на "сините" бяха дотам.
Водещо място в класацията по глупави изпълнения заема и бившият десен бек на ЦСКА Йордан Тодоров.
През лятото на 2007 г. червените водеха с 1:0 срещу френския Тулуза и вече се чувстваха с двата крака в групите на турнира за Купата на УЕФА. Но в последната минута Тодоров трябваше да изпълни свободен удар. От скамейката треньорът Стойчо Младенов му изкрещя да бие в тъч към отсрещната страна на терена. Докато децата върнат топката, докато французите го изпълнят, и съдията щеше да свири край.
Вместо да послуша треньора си, Тодоров реши да прехвърли излезлия по-напред вратар на Тулуза. Само че Дюшез не се оказа чак такъв будала. Хвана топката, изрита я силно напред, и след бърза атака Андре-Пиер Жиняк изравни.
С този гол французите отидоха в групите, а всички от ЦСКА пиха по една студена вода. Заради това, че не прати топката в тъч, Тодоров се сдоби за вечни времена с прякора Данчо Тъча.
И Георги Иванов-Гонзо сглупи по подобен начин при трагедията на Левски срещу БАТЕ Борисов - плейоф за класиране в групите на Шампионската лига, където сините ги чакаха сигурни 7 милиона евро. В първия мач на „Герена" левскарите изпуснаха ред голови положения, преди да получат дузпа. Според инструкциите на треньора Велислав Вуцов, наказателният удар трябваше да бъде изпълнен от Николай Димитров-Хичо. Гонзо обаче най-безцеремонно му взе топката и стреля, но вратарят Веремко изби.
Интересното е, че няколко дни по-рано отново Гонзо беше изтървал дузпа срещу Вихрен при загубата в Сандански, но пак държеше да бие.
В крайна сметка сините загубиха с 0:1, за което го отнесе Вили Вуцов със светкавично уволнение.
А когато става въпрос за седемкратните шампиони от Лудогорец, често може да се чуе, че са свикнали у нас съдиите да им прощават. Но в Европа е друго и от това разградчани си изпатиха срещу унгарците от Мол Види с червения картон на Върджил Мисиджан.
Това, разбира се, далеч не е прецедент. Емблематичен е случаят от лятото на 2012 г., когато Лудогорец игра първите си квалификации за влизане в Шампионската лига. У нас резултатът срещу Динамо (Загреб) беше 1:1, а в ответния мач на стадион „Максимир" хората на треньора Ивайло Петев водеха с 2:1. Играта им вървеше, не се виждаше как хърватите могат да направят нещо.
Само че в 57-ата минута Марселиньо се опита да излъже за дузпа със симулация, макар и да имаше вече един жълт картон. Реферът Феликс Цвайер без абсолютно никакво колебание изгони бразилеца и останалият с десет души Лудогорец падна с 2:3. И то по твърде болезнен начин, с гол на Домагой Вида в последната минута.
Както се вижда, учебникът с българските глупави номера във футбола е достатъчно дълъг. Но някои очевидно не са го чели, а изцепките им вече са плъзнали и в националния отбор.
В края на март например България падна от Босна и Херцеговина с 0:1 в Разград. Окей, по-слаби сме, губим. Но там само за 25 минути игра резервата Мартин Райнов от Берое си изкара два жълти картона един след друг. При втория, забележете, този футболист се опита да вкара гол с ръка!
Тарикатлъците може и да работят в България, но не и в Европа. След случая с Чорбаджийски беше припомнено, че преди пет месеца същият играч удари два пъти футболист на Дунав по време на мача в Русе. Но вместо да го изгони, вместо да го вразуми, съдията Георги Кабаков се направи на невидял. Остана впечатлението, че във футбола е позволено да направиш на мармалад носа на съперника.
Само че в Европа правилата са други. И колкото по-бързо ги научат нашите ритнитопковци, толкова по-добре.
