- Добро утро, г-н Грей!
- Моля ви, наричайте ме Анди.
- ОК, Анди, какъв цвят гащи носиш в момента?
- Бели.
- Добре. А какво имаш в джобовете си?
- Само портфейл. А какво имам в портфейла си? Кредитни карти и малко пари в брой.
- Колко точно?
- Ми, няколкостотин паунда.
- Колко можеш да изпиеш, преди да припаднеш?
- Ооо, доста! Последният път ми се случи, когато бях на почивка в Испания с едни
приятели. Направо се приземих! Но нямаше поражения, де!
- Кога за последно си изпивал един метър бири?
- Като младеж. Направо експлодирах след това! Никога повече!
- Кога за последно си нарушавал закона?
- Ъъъ... миналата година.
- Влизане с взлом нещо?
- Не, превишена скорост. Но си платих глобата, защото ме хванаха.
- Винаги ни хващат. А кой е любимият ти албум?
- ( Мълчи или мънка цяла вечност. Правим си чай и го изпиваме, преди той най-сетне да
каже ето това:) Ъъъ, доста сложен въпрос.
- Добре, де, кажи просто някой албум.
- Не мога така.
- Е, опитай се, де!
- Добре. Харесвам Род Стюарт. Скоро ще водя дъщеря ми на негов концерт.
- Кога за последно си носил женски дрехи?
- На майтап ли? Или наистина?
- Ами, както кажеш.
- Добре, де, един път, след няколко питиета, си сложих сутиен. Да видя как ми стои. Всички сме го правили, нали?
- Щом казваш...
- Но не ми стоеше добре, както веднага отбелязаха моите приятели.
- А носил ли си обеца. На носа? На ухото? На оная работа?
- Не, не. Никакви пиърсинги. Не си падам. Твърде стар съм за такива неща.
- А татуировки?
- Също не.
- Кой носеше най-късите шорти в отбора навремето?
- Вероятно Тревър Стивънс. Той ги правеше да изглеждат още по-къси, като ги вдигаше
нагоре.
- Не му ли излизаше оная работа отдолу тогава?
- Не съм обърнал внимание, честно казано.
- Навремето, като имаше коса, естествени ли бяха къдриците ти?
- Не, къдрех се ( въздиша ). Бих искал пак да мога да го правя - това би означавало, че
имам коса. Ееех...
- Някога нокаутирал ли си човек?
- Мисля, че не. Веднъж се стигна до бой в един бар в Дънди, докато още играех в
местния Юнайтед. Скочиха ми четирима човека, хапнах малко тупаници, но и аз успях
да върна няколко, докато ни разтърват. Май друг път не ми се е случвало подобно
нещо.
- Какво искаш да ни кажеш, преди да затворим телефона?
- Довиждане.
