През 1992 г. спечелихте Купата на европейските шампиони с Барселона, а през 1994 г. заехте четвърто място на световното първенство в САЩ с националния отбор на България. Кога бяхте по-щастлив?
- Не мога да сравнявам тези постижения. Барселона напълно заслужи успеха си в турнира за Купата на европейските шампиони. По това време бяхме потресаващ отбор. Що се отнася до националния отбор през 1994 г. имахме събрани заедно едно отлично поколение футболисти и това ни позволи да се проявим в САЩ.
Какво си спомняте от финала през 1992 г.?
- Беше на 20 май 1992 г., на стадион „Уембли". Този ден завинаги е вписан в историята на Барселона. И аз също никога няма да го забравя.
Коя Барселона е по-добра - тази през 90-те, за която играехте вие или настоящия състав?
- Разбира се, че моята!Барселона всъщност беше най-добрият отбор, за който съм играл през цялата си кариера. Там бяха такива футболисти като Роналд Куман, Михаел Лаудруп, Ромарио, Хосеп Гуардиола, Андони Субисарета, Бакеро, Бегиристайн. Имахме и идеален треньор - Йохан Кройф, който знаеше всичко за футбола. Показвахме игра, която доставяше удоволствие на феновете. За нищо на света не бих сменил този отбор, с който й да е друг в историята на клуба. Естествено, преди година бях много щастлив, когато Барселона отново триумфира в Европа и в света, а Гуардиола доказа, че е отличен треньор.
България ще успее ли някога да повтори резултата си от световното първенство в САЩ през 1994?
-Разбира се, но не мисля, че това ще се случи в близките десетина години. По мое време честта на страната ни защитаваха прекрасни футболисти като Балъков, Костадинов, Лечков, Сираков, Михайлов, Иванов, Хубчев. Важна роля изигра и фактът, че почти всички играехме в клубове от Западна Европа. Бяхме уверени в себе си и готови да пречупим всеки съперник.
Същата година бяхте избран и за най-добър футболист в Европа...
- Това беше най-добрият сезон в цялата ми кариера. Въпреки че завършихме световното първенство едва като четвърти, аз станах №1 в Европа. А в България бях определен за спортист №1.
Съжалявате ли за нещо?
-За това, че никога не играх на финал на световно първенство. Бяхме близо до участие в мача за титлата, но френският съдия, който ръководеше полуфинала ни с Италия не ни позволи след като не отсъди очевидна дузпа. Това беше една моя мечта, която за съжаление никога не се осъществи.
Като състезател на Барселона отбелязахте страхотен гол във вратата на Сао Паоло в двубоя за Междуконтиненталната купа, но трофеят отиде при бразилците...
- Да, за съжаление загубихме този мач. Тогава техният футболист Раи беше в страхотна форма, отбеляза два гола, което ограничи шансовете ни за успех. Въпреки това никога няма да забравя този двубой, аз съм и единственият българин, който е играл във финал на този турнир. Същата вечер пък японската телевизия повтори няколко пъти моя гол.
Кой беше най-важният гол в кариерата Ви?
-Много са, но ще посоча прекият свободен удар, от който вкарах на Германия в четвъртфиналите на световното първенство през 1994 г. Благодарение на този гол се класирахме на полуфинал.
Вие сте единственият българин, който е играл за Барселона срещу Реал. Какво е усещането?
-Всеки път излизах на терена като на война. Мисля, че дербито между тези два испански клуба е най-голямото зрелище в световен мащаб.
След края на кариерата си като футболист станахте треньор. Каква е вашата философия?
-Тъй като самият аз бях нападател винаги съм разчитал най-вече на атаката. Това съветвах и играчите си. Искам да побеждавам. И определено се нуждая от психолог, считам, че аз съм най-добрия психолог. Никой не може така да настрои играчите за един мач, както аз.
На каква система на игра разчитате най-много?
-Нищо не разбирам от системи. На полето излизат 11 играчи и всеки от тях знае на каква позиция може да се прояви най-добре. Играчите определят системата, няма как да бъде по-друг начин.
Променил ли се е много футболът от момента, в който завършихте кариерата си до днес?
-Дори твърде много. Той стана по-комерсиален и прагматичен. Когато ние излизахве на терена се наслаждавахме на всяка минута. А сега най-важното е резултатът.
