Преди 12 години титлата на Лудогорец беше свеж полъх в българския футбол. Помните я със сигурност. Онзи мач с ЦСКА в последния кръг с гола на Мирослав Иванов, около който се създаде атмосфера дни наред преди него, като за финал.
У нас това не се случва често. А и това пълен дебютант в елита да стане шампион още в първия си сезон не се случва често, и не само у нас.
Помним, естествено, и обстоятелствата в онази пролет на 2012-а, а те бяха гарнирани с "абдикация" на един иначе боен тим на Миньор в Перник, съдийски комфорт през пролетта и още други фактори, които се набиха на очи. Но първата титла на този нов отбор стана факт, а у нас когато шампион не е ЦСКА или Левски (по тогавашните разбирания) си е новина, че и повод да се почерпиш. Свеж полъх, нещо ново, нещо интересно като явление.
После минахме през фазата на краен негативизъм - сезони наред Лудогорец печелеше, срещу него се носеше вой до небето от конкурентите, а и от отбори, които бяха далеч от върха. И, не може да се отрече, че имаше основания. Лобито на клуба в БФС прозираше явно, а решения на футболния съюз и на отделни рефери бяха толкова видно пристрастни, че това дразнеше.
В един момент Разград стана символ на "нечистите явления", за които толкова се говори около играта у нас.
Сякаш нямаше уикенд, особено около дербитата на лидера с Левски и ЦСКА, в който да няма скандали, протести, декларации.
И този период отмина. В последните 4-5 сезона те пак са шампиони, като с леки изключения като миналия, това се случва с потресаваща лекота. Ако се замислите, всяка загуба на Лудогорец е събитие по родните терени. А повечето им мачове са в графата "дори няма нужда да проверявам резултата".
Това е вече ясно наложен стандарт, а и оплакванията понамаляха. Може би конкурентите усетиха, че не са много състоятелни в тези оплаквания, защото е леко конфузно да си на 20 точки зад шампиона, а да обясняваш как това се дължи на съдийство и лоби в базата в Бояна.
В събота пак станаха шампиони, което бе ясно от седмици. Или от месеци. Или - ако искате да поспорим дали не бе ясно още от юни миналата година. И го направиха надигравайки убедително ЦСКА, който пък е единственият им що-годе приемлив конкурент в последните години. И, да - отново имаше скандали със съдийството, изгонени играчи, спорни моменти... Но обективно погледнато, имаше си ги и в двете посоки и беше както подобава на едно дерби. Нервно, със заряд. Чисто игрово спорове около това кой бе по-силният отбор нямаше.
Лудогорец - харесван или мразен, създаде стандарт.
И той е, че привлечените от чужбина попълнения в общия случай "стават", дори да не е веднага. На някои като Игор Тиаго трябваха месеци за адаптация, но дали не си струваше чакането?
Стандарт за това, че титлата се печели убедително, рядко се чака последен кръг (като миналия сезон).
Стандарт на сериозни изходящи трансфери, непосилни за друг български клуб като мащаби и суми.
Стандарт на влизане в групи на евротурнирите, дори и Шампионската лига да остава далеч в последните години. И стандарт за излизане от тях напролет в Европа. Нещо, което също е само мечта за останалите ни отбори.
Колеги в гилдията разказват история от последния сезон, в който български играч на шампионите е разкрил какви са първите му впечатления след преминаването в Разград. Клуб на средно европейско ниво, организация "шест", помислено е за всичко. Това са думите му.
Тренировъчната база на Лудогорец, ако не сте я виждали, е впечатляваща.
Милан и Интер дадоха висока оценка, когато идваха да срещнат Разград в европейски мачове. Дай Боже и останалите ни отбори да имат такава един ден. Това ще е стандарт на първенството вече, а не само на един клуб.
Юношеската школа работи видимо, играчи от Разград вече се появяват из отбори в елитния ни футбол. А в отделните възрасти печелят мачове, набират скорост и загатват, че ще има още футболисти в първия тим като Иван Йорданов.
Резултатите? Впечатляващи. Вече приемани за даденост, но все така впечатляващи.
И този сезон ще бъдат минати 80 точки, което прави по доста над 2 средно на мач в първенство с 35 кръга. Такъв е стандартът. При сезон от 31 кръга, Разград събираше над 70. При 35 - над 80. Трудно е да ги гониш, ако не си наистина постоянен.
Титлите на този отбор станаха 13 поред. Рутинни, някак. Критиките към начина, по койт обяха постигнати някои победи по пътя към някои от тях, поизбледняват. Вече няма много какво да кажеш, просто. ЦСКА как да претендира за тенденция и подкрепа към хегемона, като има 3 шампионатни победи над него. Три общо. За 12 сезона (в един от 13-те шампионски на Лудогорец "червените" не бяха в елита). Идва пряк двубой, разликата е малка - покажи в него, че си по-заслужил. Детронирай ги с победа, изпревари ги в класирането... Както става във футбола.
Не се случва, защото разликата в класите е видима. И тук говорим за сравнение с единствения отбор, който дори опитва да спре доминацията. Останалите са далеч от такива амбиции.
С две думи - по-добре да търсим равнение по стандарта. Повишаване на класата на всяко ниво в клубовете и истинска конкуренция на терена, а и навсякъде около него.
Да вдигнат нивото останалите, а не октавите на постоянния вой срещу това как Лудогорец печели. Защото резултатите и в Европа, а и реализацията на играчи като Игор Тиаго след периода им у нас показват ясно. Печели с класа. С висок стандарт, добра инвестиция и сериозна организация.
Останалото вече се поизтърка като оправдания, идващи най-вече от двата традиционни гранда. Традиционни, традиционни... ЦСКА не е бил шампион 16 години. Левски - 15. Това е истинската тема, върху която те да разсъждават. А не това дали Чинков е свирил тук това или там онова. Или пък защо бил отложен този или онзи мач на Лудогорец.
Пред фактите дори и грандовете мълчат.
