- Винаги казвате това, което мислите. Времето не ви ли е променило?
- Не. Невъзможно е да ме промени! Пък и защо трябва да се променям?
- С годините хората стават по-сдържани?
- При мен няма такава опасност. Погледнете ме - дори на външен вид съм си същият. Само коремът ми малко е пораснал. Какво да кажем за характера? Ненавиждам хора, които днес казват на едно и също нещо бяло, а утре - черно. Аз винаги съм бил прям. И в живота, и на терена.
- Често ли сте идвал в Русия?
- Разбира се. Бях в Москва на финала на Шампионската лига Манчестър Юнайтед - Челси (Бел. ред.: през 2008 г.). Имам добри приятели тук. Например президентът на „Лукойл".
- Леонид Федун ли? Той вече не е президент на компанията...
- Какъв Федун? Говоря за Вагит Алекперов. Приятел ми е от десет години. Както и Валентин Златев - представителят на „Лукойл" за България.
- Дружбата с милиардери носи неочаквани подаръци. Един наш богаташ подари на Роберто Карлос автомобил Бугати!
- Така трябва. И аз съм получавал много подаръци. Виждате ли този часовник?
- Не е лош.
- Да, прекрасен е. Много е скъп. Не се разделям с него. Подарък ми е от вашия „Лукойл" за рождения ден.
- Смело говорите на руски. Учили сте го в училище?
- Не. Не говоря много добре.
- Недейте така, Христо. Езиците ви се отдават. Месец след пристигането си в Барселона вече давахте интервюта на испански.
- Животът ме накара. Това бе най-важният момент в кариерата ми. Налагаше се да разбирам какво ми казват Йохан Кройф.
- Чували ли сте за Вагнер Лав от ЦСКА (Москва)?
- Разбира се.
- За осем години в Русия така и не научи езика.
- Вагнер е бразилец. Това обяснява всичко.
- В руската преса ви приписват доста интересни фрази.
- Какви например?
- Като тази: „Ако някой пусне атомна бомба над Мадрид, ще му стисна ръката".
- Що за глупост? Никога не съм казвал подобно нещо. На този, който го е написал, му предайте от мен, че е глупак. Той си няма и представа какво ми е в душата. Ето затова не се разбирам с много журналисти. Ако пишеш истината за Стоичков, ще получиш всичко. Ако злоупотребяваш, първият ни разговор е и последен.
- Тогава ето ви още една фраза: след победата над Русия с 1:0 през 1997 г. вие казахте „Руснаците ни освободиха от фашистите, а ние тях - от Световното първенство".
- Просто се пошегувах. На 9 септември руските войски са освободили България, а на 10 беше мачът.
- Съдия беше Вацлав Крондъл...
- Точно така. Имате отлична памет. Аз бях забравил как се казваше съдията.
- Това име е доста популярно в Русия...
- Момчета, играл съм 20 години. И никога не съм молил съдията за помощ. Нито веднъж! Изобщо не си спомням някога рефер откровено да е подпирал националния отбор на България. Нито Крондъл, нито който и да е. Победихме с 1:0 и се класирахме на първо място. Русия остана втора, пък си говорете каквото искате. Ние имахме страхотен състав - Балъков, Лечков, Иванов, Михайлов, Сираков, Костадинов...
- Навремето се срещнахме с Лечков в Турция. Променил се е. Какво се случва с останалите?
- Лечков е кмет на град Сливен. Костадинов отдавна работи в ЦСКА. Пенев - в Литекс. Сираков дълги години бе в Левски, после отговаряше за националните отбори, сега си почива.
- А вратарят? Този, който беше плешив, а после си присади коса...
- Борислав Михайлов! Президент е на Българския футболен съюз. Трифон Иванов си има бизнес. Не знам какъв, но вероятно е успешен, защото не му се занимава повече с футбол.
- Лечков е станал кмет, а на вас не ви ли се занимава с политика?
- Знаете ли колко пъти са ми предлагали! Но аз не ща. Какъв политик съм аз, след като не мога да увъртам?
- Така е. А сега да си разкрием душата - за нас футболът, който играеше Барселона през 90-те години, е най-красивият, който сме гледали. Бяхте най-силният отбор в света.
- Добре го казахте. България на световното през 1994 г. също не беше зле. Често ме питат: „Коя Барселона играе по-красиво - тази от 1992 или сегашната?". Мразя този въпрос. Странно, че още не сте ми го задали.
- Добре, де, коя?
- Днешната също ми харесва.
- Ако утре станете треньор там, какво бихте променил?
- Нищо. Защо трябва да променям. Барселона от дълги години играе в една и съща система - футболистите се избират според модела. На един и същи принцип - затова Барселона винаги ще е добре. И днес, и след пет години. Тази програма я създаде Кройф през 1988.
- Времето помири ли ви? Навремето се разделихте по гаден начин.
- Глупости. Обичайна история между треньор и футболист. Сега сме приятели, чуваме се през два дена. Дори през 90-те години не го правехме. Йохан е много важен човек в моя живот.
- Какво ви подсказва интуицията - ще се върнете ли някога в Барселона?
- Барселона си има фантастичен треньор. Удоволствие е да гледаш работата на Пеп. А аз не си правя никакви планове - всеки ден за мен е ново приключение.
- Помните ли Игор Доброволски?
- Този, който беше в Олимпик (Марсилия) ли?
- Да. Той разказваше, че по време на златната ера на клуба играчите не си говорели един с друг.
- Не мога да си представя как отбор с такива отношения може да е успешен. Не вярваам на това. Много е важно в съблекалнята да е спокойно. Кройф подбираше чудесни момчета - от Алесанко до Субисарета. Всички бяхме приятели.
- Защо в Парма, по думите на Невио Скала, всички се настроили срещу вас, след като разбрали колко получавате? Семейната атмосфера в клуба рухнала с идването ви.
- Разделих се с Парма след само една година там. Този трансфер бе най-голямата ми грешка.
- Затова ли покрихте със собствени средства част от сумата, необходима за връщането ви в Барселона?
- Глупости. Барселона плати всичко, а аз бях щастлив да се върна. През 1996 г. там дойде Боби Робсън с Жозе Моуриньо. Не успяхме да станем шампиони, но взехме Купата и Суперкупата на Испания и КНК.
- Какви бяха първите ви впечатления от Моуриньо?
- Великолепни.
- Странно. Той е дошъл там като преводач на Робсън. В Порто Сергей Юран веднъж изрита този преводач.
- В Барселона Моуриньо вече беше като помощник-треньор. Веднага усетих, че този момък ще стигне далеч. Той впечатляваше всички наоколо. Десет години с Робсън - това е голяма школа. Всички отбори, където е бил Моуриньо, веднага са прогресирали. И обърнете внимание - нито един футболист, работил с него, не е казал лоша дума по негов адрес!
- Сигурно ви е интересно да наблюдавате треньорската му работа?
- Особено интересно ми бе да гледам Кройф. Не виждам как някой ще го надмине - ако днес заработи отново, пак ще побеждава всички. Никой друг не умее да подбира играчите и да създава добра атмосфера като него. Абсолютен гений!
- Гуардиола май работи по негов модел?
- Разбира се. И цялата академия на Барселона. Този клуб почти не харчи за трансфери. За какво му е, щом като си има собствени юноши.
- Отстрани изглеждаше, че по ваше време слабото звено на Барселона бе вратарят Субисарета.
- Еее, как може да кажете подобно нещо за човека, който има 126 мача за Испания и пренаписа всички рекорди.
- В Русия повече се помнят гафовете му.
- Всеки вратар прави грешки. За мен Субисарета е номер едно. Може би заедно с Михайлов. А от съвременните Валдес е без конкуренция. И съм обективен в това, което казвам.
- А в съвременния футбол има ли по-добър от Меси?
- Не. Кристиано Роналдо също е добър, но не е от класата на аржентинеца. Меси е изключителенн футболист. Способен е да сътвори гол от нищото.
- Преди пет години знаехте ли, че е такъв играч?
- Разбрах го още по-рано - когато го видях в школата на Барса. Беше на 13. Ключовият момент в кариерата му по-късно бе преходът към първия отбор благодарение на треньора Франк Райкард и спортния директор Чики Бегиристайн. Между другото, Меси не блесна в първия си мач. Във втория и третия също. Но продължиха да проявяват доверие към него.
- Талантът има нужда от подкрепа, бездарието само си пробива път.
- Златни думи, приятели!
- Познавате ли се с Меси?
- Разбира се. Изключително приятно момче - скромен, спокоен, отзивчив, непокварен от парите и славата. Като човек получава десетка по десетобалната система!
- Достатъчни ли са ви 10 минути, за да прецените качествата на един играч?
- Десет са много. Стига ми и една. Винаги с удоволствие ходя на мачовете в школата на Барселона. Гледаш 12-14-годишни момченца и виждаш, че от тях ще стане нещо в бъдеще. Естествено, аз не съм Бог и мога и да сбъркам в преценката си, но се случва рядко. Имам набито око.
- Кой свой мач скоро сте гледали отново?
- Не се учудвайте, но никога не съм го правил. Миналото си е минало. Баста! Нито имам време, нито желание да се отдавам на носталгия. Живея днес!
- Веднъж попитаха Лобановски: „Вие гениален треньор ли сте?", а той отговори: „Не, просто добър". Стоичков гениален футболист ли беше?
- Как бих могъл сам да се нарека гений. Изобщо мразя, когато някой почне: „Аз вкарах гол, аз подадох, аз направих това... Аз, аз, аз...". Глупак! Може да си прекрасен вратар или супер нападател, но сам никога не можеш да постигнеш каквото и да било! Без отбор си никой!
- Познавате много добре защитниците. Срещу кого ви е било най-трудно?
- Ще отлича трима - Куман, Барези и Малдини. Бяха безцеремонни към съперниците, но на никого не подлагаха крак. Респект за тях!
- Сблъсквал ли сте се с подли номера на терена?
- Като какви например?
- Да кажем, удари с лакът.
- Това са глупости. Ние сме на терена, не сме в театър. Макар че не си спомням откровени негодници.
- Провървяло ви е.
- Просто малцина можеха да ме догонят. Бягах много бързо. Докато защитникът намисли да ми направи нещо лошо, вече съм далеч от него.
- Кой нападател бягаше по-бързо от вас?
- Моят приятел Олег Блохин. Въобще в Динамо (Киев) имаше много ярки личности - Протасов, Заваров, Беланов и... още един много добър футболист, осми номер... Помогнете ми...
- Литовченко?
- Дааа! Гена Литовченко! Малко играчи имат такъв тежък удар.
- Все украински футболисти. А спомняте ли си имената на някои руски играчи?
- Обиждате ме. Карпин, Мостовой, Онопко, Корнеев... Мога и да продължа. От изброените най-добре се познавам с Карпин.
- Но за разлика от Корнеев, с него не сте били съотборници.
- И какво от това? Колко години сме играли в Испания! И на ниво национални отбори сме се срещали. Валери е блестящ футболист и великолепен човек. Преди два часа говорихме по телефона.
- Той изненада ли се да ви чуе?
- Не, той знае, че съм в Ростов. Каза ми: „Като минаваш през Москва, ела ми на гости".
- Един руски журналист, с когото в Барселона ви е запознал Корнеев, бе удивен, че разреждате бирата си с лимонада. Как може да пиете подобно нещо?
- Не лимонада, а „Фанта" лимон. Страхотно е! Няма по-добра напитка за жегите! В Испания много обичат бира с „Фанта".
- От сегашните нападатели на националния отбор на Русия кого харесвате най-много?
- Павлюченко. Много интересен футболист. Колко е висок? Два метра?
- По-малко.
- 1,98? (Бел. ред.: Стоичков надцени ръста на Павлюченко с десет сантиметра). Той ми напомня на Фернандо Торес и Фернандо Йоренте. Такива нападатели са съкровище за всеки отбор.
- Но бившият национален селекционер на Русия Гуус Хидинк го наричаше „спящият гигант"...
- За нападателите това е нормално. Важното е да вкарва голове. Аз например, когато беше топло, се движех по-малко. На студено тичах повече.
- След своя груба грешка един наш хокеист чу от треньора си фразата „Ти разстреля целия отбор с „Калашников". Спомняте ли си някакви по-странни изказвания на свои треньори?
- Случвало се е. Но аз самият като треньор никога не съм си позволявал подобно нещо. Умът ми не го побира - как може да кажеш нещо такова на някой играч? Колкото и да си ядосан. А какво им казва този ваш треньор след победа? Че са застреляли съперника с „Калашников"? Глупак! Разбирам, има емоции, но има и граница, която не трябва да се прекрачва.
Кройф веднъж ме посъветва: „Ако станеш треньор, забрави какъв футболист си бил. Не казвай на момчетата, че на тяхно място би го направил по-добре. Това не води до нищо положително".
- За вас Кройф е треньор номер едно? А кой е номер две?
- За мен има Кройф и всички останали. Всъщност, Кройф, всички останали и минус един треньор.
- Ван Гаал?
- Да. Така и не разбрах какво иска той от мен. Разруши атмосферата в отбора. А мен ме постави ляв бек. Каза ми: „Ти си роден за защитник". Глупак, просто глупак!
- Ако се видите, ще му подадете ли ръка?
- За какво? Това е човекът, който изгони зрителите от „Камп Ноу". Два пъти стана шампион с Барселона, но запалянковците намаляваха. Болно ми беше да гледам какво се случва. Барселона е моето сърце! FCB означава много повече от три букви! 20 години живея в този град, там е домът ми, децата ми.
- А България?
- Важно е отвреме-навреме да ходя в България. Имам много приятели там. Но винаги ще си живея в Барселона.
- Руснаците помнят трима велики българи - Живков, Ванга и Стоичков.
- На Тодор Живков даже съм му подарявал фланелка на Барселона с номер осем. С Ванга не съм се срещал.
- Вярвате ли в свръхестественото?
- Всичко вижда само Той. (Христо сочи с пръст нагоре) Никой друг. Господ е казал: „Помогни на слабия и ще получиш щастие". Ето в това вярвам аз.
- Кой беше най-тежкият ден на треньора Стоичков?
- Имам два такива - когато с националния отбор паднахме у дома от Швеция и Хърватия в квалификациите за Мондиал 2006. Беше ми много болно. По 45 000 човека ни подкрепяха на стадиона, но ние загубихме и не можахме да се класираме.
- Защо в Селта не ви провървя?
- Когато отидох там си нямах представа от финансовото положение. Убеждаваха ме, че всичко е нормално. А после се оказа, че е катастрофално. Как да им се играе на футболистите и да се раздават, след като всеки ден ходех при президента и му казвах: „Какво става със заплатите на момчетата? Какви ги вършите?".
- Там работихте с ганаеца Куинси, когото в Спартак (Москва) смятаха за мързелив. Имахте ли проблеми с него?
- Никакви. Аз се женя само веднъж.
- ???
- Подходът ми е прост. Който не работи на тренировките, не играе в мачовете. Предупреждавам ги затова още на първата ни среща. Ако някой футболист не го разбере - довиждане! Няма да повтарям пет пъти едно и също нещо. Куинси не е имал никакви претенции - беше играч с фантастична скорост, полезен за отбора. Но когато отпаднахме от Примера дивисион, договорът му за преотстъпване приключи и той замина за Англия.
- В Южна Африка хареса ли ви?
- Много. Имах отлични играчи. Президентът на клуба бе много богат човек. Но не разбираше нищо от футбол.
- Бъркаше ли се в работата ви?
- На мен такива не ми минават. Ако някой дойде и ми каже: „Виж какъв добър футболист е еди кой си! Що не го пуснеш в мача?", аз му отговарям: „Утре. Днес не".
- В ЮАР предупреждават туристите по тъмно да не спират с колата си на светофар...
- Аз можех да си спирам, където искам. Никой не би ме докоснал - уважението към мен беше огромно. Хората там са добри, религиозни.
- Сигурно сте ходили с четири човека охрана?
- Аз сам съм си охрана. Президентът имаше бодигард, аз - не. Известността никога не ми е създавала проблеми. Трудно ли е да дадеш автограф? Или да се снимаш с някого? Една минутка е!
- Най-необичайното място, на което сте давал автограф?
- Памперс. Един баща се протегна към мен с бебето си и ме помоли да се разпиша.
- Говори се, че в Лондон Дан Петреску го познавали дори просяците...
- И мен в Барселона ме познават и просяците.
- След като си тръгнахте от ЮАР, с какво се занимавате?
- Пътувам по света. От един самолет в друг. Имам футболни академии в Испания и България.
- Няма ли български клуб, който да ви предложи добър договор?
- Отдавна съм казал - работя в България само веднъж. Е, това приключи вече. Няма смисъл да ме канят. Не понасям безсмислените разговори с клубовете: „Дай да се чуем утре, може нещо да измислим...". Нужна ми е конкретика. Нямате готовност? Край, аут!
- Има ли клуб по света, с който не бихте преговаряли за работа?
- С Реал (Мадрид). Ако ми звъннат, направо ще натисна червената слушалка.
- А българите ви ядосаха с нещо ли?
- Не ми е интересно. Не си представям как мога там да прогресирам. Аз мога да помагам със съвети, но не и да тренирам.
- Прочутият Анатолий Тарасов казваше: „Дори и в леглото с жена си, треньорът трябва да мисли за футбол". Съгласни ли сте?
- Кой беше треньор на Динамо (Киев)?
- Лобановски ли имате предвид?
- Да, Валери Лобановски. Често използвам неговата мисъл: „В съвременния футбол от таланта на играча зависи само 1%. 99% е работа". Никой друг не го е казвал по-добре. След два дена бездействие дори и да се гений, губиш форма. Хора като Моуриньо, Капело, Кройф, Саки мислят за футбол по 24 часа на ден!
- А вие?
- Аз също.
- Между другото, вярно ли е, че Кройф има страх от летене?
- Да. През 1994 г. ни чакаха двамат в Париж за церемонията по връчването на „Златната топка". „Франс футбол" изпрати малък частен самолет в Барселона специално за нас двамата. Като го видя, Кройф веднага отказа да се качи на борда. „Ще летя с обикновен полет, с по-голям самолет. По-сигурно е", каза той. Разбирам го. За мен също всеки полет е изпитание. Винаги нервнича, потя се. А когато попаднем в турболенция, е направо кошмар.
- Започнахте да пушите, откакто станахте треньор ли?
- И преди си позволявах по две цигари на ден. Не ми пречеше в играта.
- Имате ли приятели сред големите футболисти?
- Марадона. Помня как го хванха с допинг на Мондиал'94. За мен това бе ден на траур. Преживях го много тежко. Миналото лято на световното в ЮАР имахме много сърдечна среща с него.
- Той ли е най-добрият ви приятел във футбола?
- Най-добрият ми приятел е Ромарио. Дори съм кръстник на децата му.
- С какво се занимава той сега?
- Голям политик! Оня ден му се обаждам: „Сеньор Ромарио, мога ли да говоря с вас?"... Той често идва при мен в Барселона, дъщерите ми ходят на гости при него в Бразилия...
- Той игра футбол много дълго, вкара 1000 гола.
- Останаха му 22 до хилядата. Казах му: „Защо се мъчиш? Ела в България. Тук много бързо ще ги вкараш".
- Ромарио не смята ли да става треньор?
- Не му харесва. Той обича паричките, семейството си и плажовете. Не пие, не пуши. Професионалист! Затова игра толкова дълго, а и генът му е невероятен!
- България се класира като по чудо на Мондиал'94, благодарение на онзи гол на Костадинов в 94-ата минута.
- А аз не видях гола!
- Къде бяхте?
- В наказателното поле, близо до вратаря. Гледах как Костадинов се носи по фланга и рита топката. Изгубих я от поглед и в следващия миг чух как тежко въздъхна целия стадион...
- В САЩ българите играхте прекрасно. А после внезапно загубихте с 0:4 от Швеция в мача за третото място, при това само в рамките на едно полувреме...
- Това е един от най-тъжните моменти в живота ми. Но преди това бе полуфиналът с Италия. Съдия бе французинът Жоел Киню. Пълен идиот, глупак, педераст! Целият свят му се подиграваше, но на нас не беше до смях! Италия и Бразилия от 24 години не бяха играли финал помежду си. Ясно, така трябваше да стане - пари, телевизии, публика...
- Знаехте ли си още от началото, че реферът ще ви пореже?
- Естествено. Всички казваха: „Как може да ни сложат френски съдия, след като ние не пуснахме именно Франция да се класира за първенството!".
- Винаги отношенията ви със съдиите са били сложни. Какво направи испанския съдия, когото настъпихте и си изкарахте половингодишна дисквалификация?
- Така се случи. Бях млад, лесно се палех. Това беше през 1990 г. на мача за Суперкупата на Испания Барселона - Реал. Но днес този рефер ми е приятел. Когато се видим, се смеем. „Ти ме направи известен", казва ми той. И, наистина, кой би си го спомнял иначе двайсет години по-късно?
- Не е като да не сте имали проблеми и в родината си. Финалът за Купата на България през 1985 г. ЦСКА - Левски завършва с грандиозен бой, след което двата клуба са разформировани и на тяхно място са основани Средец и Витоша. А няколко играчи, между които и Вие, бяха наказани доживотно да не играят футбол. На следващата година обаче ви амнистираха...
- Такава беше политическата ситуация. Смешно ми е, когато говорят за този бой. Просто малко се сдърпахме след мача и това е. Но се намеси комунистическата партия. Скандалът се раздуха, устроиха ни показен процес. И трябваше половин година да стрелям в казармата.
- Олег Саленко продава своята „Златна обувка" от САЩ'94. Каква е съдбата на вашата?
- Стои си у дома в Барселона, заедно с другите трофеи. Там си имам малък музей.
- Едва ли е толкова малък...
- Ха-ха, прави сте! Колекцията ми е богата. „Златната обувка" от световното е един от най-ценните ми експонати. Не бих се разделил с нея за каквито и да било пари.
- Бизнесът на Саленко пострада от кризата. Вие имали ли сте неуспешни проекти?
- Не. Старая се да не участвам в рисковани операции. Купувам имоти - земя, апартаменти, къщи и после ги давам под наем. Имам и съветници, които ми препоръчват къде е най-добре да вложа парите си.
- Чели сме, че няколко играчи на Барселона, сред които и Вие, си купили за 500 000 долара декоративни рибки от рядка порода, а те веднага измрели. Чия беше идеята?
- Всичко това са глупости. Колко небивалици за мен се пишат във вестниците! Отдавна съм се зарекъл да не общувам с българските журналисти. Те дори не идват при мен - знаят, че е безполезно, но продължават да си съчиняват. Ту се развеждам, ту имам какви ли не любовници в Испания и България, ту несъществуващи деца. Писнало ми е да обръщам внимание на клюките.
- От колко време сте женен?
- 22 години. Разбираме се прекрасно със съпругата ми. Понякога чак сам си завиждам!
- Какво сте рекламирали досега?
- Какво ли не! Но отдавна съм си решил: парите, спечелени от реклама, ги давам за благотворителност. Десет хиляди, сто хиляди, колкото и да са! Докато имам възможност да помагам на хората, трябва да го правя! Имам и своя фондация в България.
- Коя е най-интересната книга, която сте чел?
- „Сто процента Стоичков". Отлична книга!
- В голям тираж ли беше издадена?
- Да, в Испания я преиздаваха пет пъти. Сега искам да излезе и на руски.
- Защитниците навремето не можеха да ви догонят. Такъв ли сте и зад волана?
- Не. Аз съм внимателен шофьор, винаги спазвам правилата. Ако е разрешено да карам със 100 км/ч, карам със 100, ако е 60 - с 60.
- Какъв ви е рекордът за най-голяма скорост?
- 160 км/ч. Не разбирам тези, които карат с над 200. Това е нормално за самолет, не за кола. Ако стане нещо, нямаш шанс да оцелееш. Аз съм имало само един инцидент зад волана. През 1987 г. спуках гума и се блъснах в един камион. Вижте тези два малки белега - на брадичката и носа, които ми напомнят за катастрофата.
- Каква кола карате сега?
- Имам много автомобили. Днес карам един, утре друг. Според настроението.
- Коя е любимата ви марка все пак?
- Мерцедес.
- За кое нещо в живота ви са нужни усилия на волята?
- Да стана рано сутрин. Особено днес, след като вчера играхме футбол и всичко ме боли. А и един другар от Ростов ме изрита в коляното.
- Никакво уважение към гостите...
- Никакво. Ще го запомня аз него!
