Комичните снимки на Гара Дембеле от тренировките в Гърция без съмнение оцветиха една иначе скучна неделя в родния футбол. Нападателят с оръдие в обувките и огромно сърце за купони се забавлява и на лагера на Левски. Супер! Настроение, желание, тиймбилдинг... Не знам само дали Гара осъзнава, че изтича последната седмица от вероятно последния му шанс.
Снимката в локвата неизбежно извика асоциация с лафа за жабата и гьола. В случая обаче на всички ни е ясно, че тази жаба е твърде голяма за нашото гьолче. И, в името на футбола, сме длъжни да я пуснем час по-скоро в нейните си води.
Историята е категорична - България се превръща в страна, която дори вече не може да изнася футболен талант. До средата на първото десетилетие на този век винаги се намираше по някой Чавдар Янков (Хановер), Димитър Рангелов и Емил Гъргоров (Страсбург), Цветан Генков (Динамо Москва), Валери Домовчийски (Херта), който да напусне "А" група в посока нормалните европейски първенства. В последните 4-5 години обаче дори най-големите ни звезди са мънички за сериозния футбол. И не излязат ли веднага, щом ги забележат и поискат, после гният тук.
Това е стара болка - вестниците брояха часовете до трансфера на Кривия в Ювентус през 1999 г., а той накрая осъмна в Анадола. После беше Гонзо, който "мина" през английските грандове, каймака на италианските раирани колоси, за да стигне чак до Рен. Задържиш ли "горещата стока", отива на кино.
Станислав Манолев (2009 г.) и Елиот Гранден (2010 г.) са две изключения, които обаче потвърждават правилото. Литекс продаде Манолев веднага на ПСВ - без усуквания, увъртания и опити да вдигне цената на 23-годишния тогава талант. Взе 2,5 милиона евро, въпреки че вероятно можеше да чака повече след още мачове на защитника в националния. Но сега Манолев вероятно щеше да продължава да вечеря във "Вароша", да пада от Дебрецен и Жилина и водещата новина в седмицата му да е някоя плевенска плеймейтка.
ЦСКА с охота продаде Гранден във Висшата лига при първата реална оферта. Човекът просто не беше за тук. Имаме късмет, че Блекпул го видя, защото иначе сега той щеше да е в позицията на Маркиньош. И да се чуди дали да иде в китайския Дингдонг или в корейския Донгдинг (очевидно измислени имена, всяко съвпадение е случайно).
Бразилският плеймейкър на ЦСКА, наред с Жоазиньо и Тасевски от Левски, е пример за жаба, застояла се твърде дълго в гьола на българския футбол. Тук няма от какво да се оплачеш. Взимаш чудесни пари, напрежението не е бог знае какво, звезда си, имаш сериозен статут и в нощния живот на София. Ако претеглиш това с амбицията да играеш голям футбол, вероятно везната сериозно ще клекне в другата посока, но след една-две години - какво ти пука!? Не ставаш по-млад, офертите по факса оредяват, а и тук ти изглежда все по-хубаво...
Българското първенство е девалвирало в очите на евентуалните купувачи. Примерът с откриването за футбола на 33-годишния Николай Божов, който сега е сред най-добрите в "А" група, е поучителен и малко тъжен. В нормалните страни един играч трябва да е готов на 19 или 20, а на 23-24 години вече се счита за изграден футболист със солиден опит. А и щом вратарят, който спря Рууни и Джерард на световното, не успя да направи силен трансфер на Запад, явно само магия може да ни оправи. Ако Раис играеше в сръбския Звезда или Партизан миналото лято, досега да е в Италия или Англия.
Най-силният играч в първенството Дембеле на 21 февруари прави 25 г. Ако изпусне трансферния прозорец сега, го чакат още шест месеца в "А" група. Кой знае дали ще са толкова успешни, а и вече няма евротурнири... До лятото може да го искат само Коняспор и Газиантеп, а на него там да не му се ходи. Тъй че Гара по-добре да хваща влака, за да не си остане на тази гара за никъде. Махай се, човече! Защото не си на 19 и втори път може да не те поиска Селтик. Те мачовете с Монтана и Академик няма да дойдат да гледат.
И накрая за тези гласове, които неминуемо ще се упражнят в доказване, че е по-добре такива играчи да си остават в нашите отбори. Грешка. Българският футбол може да напредва само, ако произвежда стотици, от които продава десетки. С купуването на Гара от неизвестен гръцки отбор (при това очевидно с цел препродаване от Коко Динев) и задържането му за няколко сезона, само доказваме теорията за своята несъстоятелност. В отборите ни, особено водещите, трябва да има по две-три алтернативи на титулярите. И всеки трансферен прозорец да бъде използван за продаване на поне един желан от солиден западен клуб играч, който веднага да бъде заменян с младок, който напира за слава. Има поне два солидни аргумента за това - първо такава политика ще убеди младите, че ще имат шанс, което би трябвало да ги мотивира повече. Второ - във време на криза това би спомогнало донякъде за стратегия на самоиздръжка, а не оцеляване с кредити и заеми. А и заплатите на звездите (в случая с Гара към 40 000 лева месечно) изяждат пари, които могат да идат за далеч по-стратегически и разумни инвестиции.
Go, Garra, go!
