В събота вечер по телевизията ще върви футбол.
Хърватия - България, но ви е простено, ако тази информация ви е нова.
Европейска квалификация в разгара на месеца, в който целият континент тръпне за решителни битки преди първенството догодина.
Ние отдавна сме претръпнали. Мачът за нас ще е поредната спирка на едно пътуване за никъде, на което е тръгнал влакът с националите.
По ирония на съдбата, или просто е удобен момент да го маркираме точно сега, но влакът тръгна в тази неясна посока преди 12 години без един ден.
11 октомври 2003 г.
Загреб. Както и сега.
Евроквалификация. Както и сега.
Хърватия прие България в мач "на живот и смърт", но само за домакините. Както и сега.
Разликата е, че тогава ние се бяхме класирали и отидохме на двубоя като екскурзианти, широко ни бе около врата.
Напъваха се само домакините, които отиваха на бараж, ако не ни победяха.
Сториха го с 1:0, а Пламен Марков си позволи да пусне в игра Николай Кръстев от Нафтата, Велизар Димитров, а на пейката бяха рядко играещите в националния Сакалиев и Тодор Янчев.
Сладък спомен, нали? Да си си опекъл нещата преди октомври и да ти е кеф да гледаш как цяла Европа се поти в решителни битки.
Е, как се промени картинката за 12 години?
На европейското ни понабиха - три загуби, но си казвахме: Ок, но имаме поколение, имаме основа.
Бербатов вече вкарваше редовно в Бундеслигата и бе звезда, Стилиян играеше европейски финали със Селтик, Мартин също бе ас в Бундеслигата с Волфсбург и скоро след европейското отиде в Атлетико.
Имахме Манчев във Франция, Мариан Христов...
В следващите пет квалификационни цикъла влакът все повече забиваше в глухи коловози.
За Мондиал 2006 през октомври завършихме с безсмислени мачове срещу Унгария (2:0 у дома) и срамното 1:1 в Малта. Но и преди тях бяхме отпаднали.
В пресявките за Евро 2008 тръгнахме окуражаващо и завършихме с цели 25 точки, но пак последните две победи - над Румъния с 1:0 в София и с 2:0 в Словения, се оказаха без тежест.
Просто румънци и холандци разиграха картите си отлично...
Включително с един съмнителен мач в Констанца, който домакините спечелиха. Той ни остави извън играта.
Мондиал 2010 бе химера след 1:1 с Ейре в София през юни 2009-а, а октомври донесе мъка - 1:4 в Кипър в поредния мач, който нямаше вече значение.
Бяхме отпаднали дори преди този срам.
Последното място в групата за Евро 2012 още не е забравено, като финалните акорди в същия този (иначе) решителен октомври бе историческа първа загуба у дома от Уелс с 0:1.
В миналите квалификации мъждукаше надежда за бараж преди гостуването в Ереван, но паднахме с 1:2 и всичко приключи.
За да завършим с тъжно 0:1 от чехите в София пред полупразните трибуни на "Васил Левски".
Тази година октомври пак е безинтересен. Отпаднали сме.
Следващите квалификации ни изправят в група на ужаса, чакат ни Франция, Холандия и онези неприятни шведи, които ни бият по традиция където ни хванат.
След пресявките за Мондиал 2018, които смело можем да отпишем, ще станат поне 16 години без голямо първенство, и то ако успеем да стигнем Евро 2020.
Някъде тук оптимистът би казал: "Хайде, стига толкова..."
За повече дори и той едва ли ще има сили.
За да разсеем малко тъмния облак на черногледството, нека цитираме някой фактор от БФС, например президента.
"Какво в държавата е наред, та да имаме силен футбол?".
Обичаен лаф на някога големия вратар на националния след поредната загуба.
Ахаа, това било, господин Михайлов. Ние се чудехме защо не вървят нещата.
В тази седмица на безразличие около нашите национали, исландците празнуват класиране (в група с Холандия, Турция и Чехия).
Естонците мечтаят за бараж.
Израел е на ръба на плейофите.
Уелс е на точка от шампанското, а Северна Ирландия - на една победа.
Словакия е почти сигурен за директно класиране.
И те са в групи с много силни съперници. И техните първенства не са особено значими, за да не използваме по-силна дума.
Но ето, че са в играта.
А за нас октомврийската пауза за националните отбори отново е просто една свободна от футбол дупка в календара.
Влакът спира на гара Загреб в събота.
Пътниците ще слязат за 90 минути, след което ще продължат своето пътуване... за съжаление без ясна посока.
